Факторът Чърчил [bg]

На 14 юли Дойче Алгемайне Цаутинг предрича, че Лондон ще последва съдбата на Варшава и ще бъде сринат до основи. На 19 юли Хитлер говори пред Райхстага и предлага на Великобритания избор между мира и "безкрайно страдание и нещастия". И прави своя план: кръщава го Операция "Морски лъв", многостранен десант по море на южното крайбрежие.

Ако Хитлер беше успял да завладее небето и морето, няма никакво съмнение, че операцията щеше да стартира. Той е събрал 1918 баржи край бреговете на Холандия и ако беше успял да прехвърли силите си от другата страна на Ламанша, Великобритания едва ли щеше да издържи дълго на такова настъпление. Армията е пренасочена към Дюнкерк — без никакви укрепления или резервни позиции.

Страната не е била успешно завладявана от вражеска сила в продължение на 900 години. Затова Лондон е не само най-големият и с най-обширна територия град в Европа ("голямата тлъста крава", както Чърчил нарича столицата), но и най-слабо защитеният град: единствените оцелели стени и бойници са градени още от римляните и съответно отдавна не са в използваем вид.

Хитлер гони важен стратегически императив при нападението срещу Великобритания: той трябва да прегази Острова, преди да потегли на изток, към Русия. Още през юли 1940 г. цялата структура и динамиката на войната са ясни на Уинстън Чърчил — точно както е предрекъл и Първата световна война.

"Хитлер трябва да нахлуе или да се провали. Ако не успее, ще трябва да продължи на изток, а той няма как да успее!", казва той в Чекърс на 14 юли. С безпогрешното си разбиране за "голямата картина" той съзира, че ако Великобритания удържи, ако оцелее, то Хитлер ще загуби, защото дори нацистката военна машина не може да се бори на два фронта едновременно.

Именно благодарение на Чърчил — а в някои критични моменти благодарение единствено на него! — Великобритания удържа. Съвсем ясно е, че в начина, по който той ръководи страната през онова лято, има нещо магично. С неговата поетична и понякога шекспировска дикция той кара хората да се чувстват благородни, възвишени, уверени, че това, което правят в момента, е по-добро и по-важно от всичко, което са правили преди.

Мислено той сякаш олицетворява самата идея за свободата и за всичко английско, а вероятно много помага и фактът, че времето това лято е чудесно, защото няма нищо по-красиво от Англия през юни. Може би точно тази нежна красота изостря общото настроение, което той насърчава: че заплахата трябва да бъде отблъсната и че това е един остров, за който си струва човек да се бие и да умре. Той дава на хората един образ на тях самите, от който най-много имат нужда в момента: една малка група герои, също като шепата смели пилоти от ВВС, която удържа фронта срещу тиранията и срещу съдбата, с две думи, старата история от Термопилите до Роркс Дрифт[30] — вечната и вдъхновяваща история за победата на малцината над мнозинството.

В това подхранвано от адреналина настроение и обща бодрост британците наистина постигат необикновени неща. Има само един период през последните 120 години, когато британското производство изпреварва това на Германия — и това е лятото на 1940 г. Великобритания произвежда повече самолети от Германия, а през есента Луфтвафе са окончателно отблъснати.