![Гравитационна дъга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/1/gravitacionna-dga-bg-download.jpg)
Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
„— Трябва да архивираме всичко, което излиза от ЦНС, нали разбирате. След известно време това става ужасно досадно. Повечето от архивираното е напълно безсмислено и ненужно. Обаче не се знае кога ще им потрябва нещо. Посред нощ или в разгара на ултравиолетовата бомбардировка, за тях няма значение.“
„— А успявате ли изобщо да извадите нещо повече, което да покажете… по-горе, на Външното Ниво?“
(Продължителна пауза, през която по-възрастната оперативна служителка гледа втренчено и напълно открито, а по лицето й минават няколко промени — развеселеност, съжаление, безпокойство — докато момъкът заговаря отново.)
„— Извинявам се, не исках да…“
„— (Рязко) Длъжна съм да ви го съобщя, рано или късно, в рамките на инструктажа.“
„— Какво да ми съобщите?“
„— Само това, което ми бе казано веднъж. Ние го предаваме, от едно поколение на следващото. (За нея няма достатъчно приемлива работа, в която да намери прибежище. Усещаме, че това все още не се е превърнало в рутинна дейност за нея. Сега от благоприличие тя опитва да говори тихо, почти спокойно.) Всички ние се издигаме до Външното Ниво, младежо. Някои от нас веднага, други не толкова бързо. Но рано или късно всеки тук бива принуден да стигне до Епидермиса. Без изключения.“
„— Принуден…“
„— Съжалявам.“
„— Обаче не е ли… Аз мислех, че това е само… ами, едно ниво. Място, което посещаваш. Не е ли…“