Повикът на ангела [bg]

Поразена, Мадлин се дръпна назад на седалката, обзета от внезапна погнуса. Главата й се маеше. Нито Алис, нито Дани бяха мъртви. И още по-изумително: девойката беше дъщеря на кръстника на подземния свят. Но Джим беше убит; самата тя без малко щеше да сложи край на живота си. Десетки хора бяха работили дни и нощи над това разследване. Защо? За кого? Изведнъж тя започна да изпитва съмнение към всичко. Кои бяха жертвите в тази история? Кои бяха виновните? От началото на аферата, щом успееше да осветли някоя сенчеста зона, изникваше нова мистерия, която я отвеждаше към все по-опасна територия.

Тя вдигна очи и потърси подкрепа в Джонатан, но той, прилепил чело към прозореца, се интересуваше от това, което виждаше навън.

— Смятам, че ни следят.

— Шегуваш ли се? — рече тя и се доближи до стъклото.

— Виждаш ли черното ферари, паркирано малко по-надолу?

— Пред галерията „Морисън“185 ли?

— Да, срещнах го два пъти тази сутрин: първо в „Трибека“, а след това в Малката Италия. Колата няма идентификационни номера и не мога да разбера кой я кара.

Мадлин присви очи. От това разстояние беше невъзможно да различи какъвто и да било силует вътре.

— Върви след мен — рече тя решително.

Преди час, нито за секунда не си беше помисляла, че някой може да ги шпионира, но след смъртта на Джим и след всичко което откриха, изпитваше силни подозрения.

Платиха закуската, слязоха по стълбата и напуснаха кафенето. Отидоха при колата си.

— Остави ме да карам — помоли Мадлин.

Настани се и тръгнаха.

— Мислиш ли, че ще ни последва? Може би това разследване ни превръща в параноици…

— Убеди се сама. Готов съм да се обзаложа, че сега онзи автомобил ще потегли.

Ферарито действително се измъкна от мястото, където беше паркирало, и „дискретно“ ги проследи, на двайсетина метра зад тях.

— Не се обръщай — нареди тя. — И си сложи колана.

Количката набра скорост, изкачвайки се по „Бауъри“ към „Купър Скуеър“. Изведнъж Мадлин натисна спирачки и извъртя плътно наляво волана, така че автомобилът рязко премина централната разделителна линия.

— Побъркана ли си? — изкрещя Джонатан и се вкопчи в ръкохватката.

Колата им се пренесе от другата страна на пътя, а ферарито остана там, където бяха допреди малко.

— Затвори уста и отвори очи!

Сега вече двете коли пътуваха в обратни посоки. Когато се срещнаха, Джонатан имаше половин секунда, за да види кой е зад волана.

Беше руса дама, много красива, с белег във формата на звезда, който тръгваше от дъгата на веждата й и разкъсваше бузата до ъгълчето на устата…

— Е?

— Познавам я! — възкликна той. — Сигурен съм, че това е жената, при която отведох Алис преди две години в Кап д’Антиб!

— Тази, която се представи за нейна майка ли?

— Да!

Мадлин погледна в огледалото за обратно виждане. Ферарито летеше на запад през „Астор Плейс“. Интуитивно малката кола зави по „Хустън Стрийт“.