Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Современные любовные романы » Повикът на ангела [bg]
Повикът на ангела [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Повикът на ангела [bg]

Электронная книга - «Повикът на ангела [bg]». Краткое содержание книги:

Романтична комедия и високоволтов трилър. Лудешка интрига и незабравими герои. Виртуозен финал! Ню Йорк, летище „Кенеди“. В претъпканата зала за заминаващи се сблъскват мъж и жена. След кратка разправия всеки тръгва по пътя си. Мадлин и Джонатан никога не са се срещали, може би и никога не биха се срещнали отново… но докато си събират нещата, те неволно разменят мобилните си телефони. Когато откриват това, вече са разделени от 10 000 километра: тя държи цветарски магазин в Париж, той — ресторант в Сан Франциско. Поддават се на любопитството и всеки от тях разглежда джиесема на другия. Оказват се свързани с тайна, която смятат, че отдавна са погребали…
1 ... 90 91 92 93 94 95 96 97 98 ... 121
Перейти на страницу:

Той спря да чете, когато Мадлин успя да се свърже с участъка в Манчестър. Тя потърси бившия си партньор, но на линията беше детектив Тревър Конрад:

— Мадлин? Радвам се да те чуя…

— От вчера вечерта се опитвам да говоря с Джим. Там някъде ли е?

На другия край на линията полицаят след дълго мълчание изрече:

— Джим е мъртъв, Мадлин.

— Как така? Той ми се обади преди два дни!

— Съжалявам, намерихме го тази сутрин в кабинета му. Самоубил се е.

Мадлин недоверчиво вдигна очи към Джонатан и тихо му прошепна: „Мъртъв е!“ Слисан, той се доближи до нея, за да следи разговора. Младата жена се опита да научи нещо повече:

— Чакай, Джим, когото познавам, не е типът човек, който просто така ще се гръмне. Имаше ли лични проблеми?

— Не вярвам.

— Как се случи това, Конрад?

Манчестърският полицай се поколеба какво да отговори.

— Тече разследване. Не мога да ти кажа нищо повече.

— Не се прави на глупак — Джим беше мой съекипник в продължение на шест години!

Отново последва мълчание.

— Ще те потърся пак след пет минути — заяви той, преди да затвори.

* * *

Мадлин изпадна в шок и хвана главата си с ръце. Внезапната смърт на Джим събуди у нея букет от чувства и от мъчителни преживявания. Тя се опита да ги отхвърли, защото не искаше да нарани черупката си. Зашеметен от новината, Джонатан беше объркан. Опита се да я приласкае, но Мадлин се беше затворила в себе си.

— Конрад сигурно ще ме потърси от джиесема си или от кабина. Всички обаждания от участъка вероятно се записват. Предполагам, че той не иска да поема риск.

— Не вярваш ли в тезата за самоубийство?

— Не зная — призна тя. — В края на краищата ти си го виждал много по-скоро от мен.

Джонатан си припомни своята среща с полицая и се опита да обобщи впечатленията си.

— Беше изморен и раздразнителен, обзет от мисълта за разследването на случая Алис Диксън и жаден да открие нови подробности. Но самоубийството е тайнствен жест, трудно предвидим и поправим.

Аз най-добре зная това…

Портативният телефон иззвъня. Беше Конрад.

— Добре, какво искаш да научиш? — запита ченгето.

— Как се е случило?

— Джим се е прострелял в главата, в кабинета си, към четири и половина сутринта.

— Със служебното си оръжие ли?

— Не, с нерегистриран патлак.

— Това не ти ли се струва странно?

— Дразниш ме, Мадлин.

— Всички ченгета, които се самоубиват, го правят със служебното си оръжие!

— Не всички — възрази Конрад. — Познавам едно, което се обеси в стаята си.

Ударът беше неочакван, но Мадлин не се смути.

— Кажи ми нещо повече за оръжието.

— „Берета 92“, снабдена със заглушител.

— Сюрреалистично е! Когато решаваш да си теглиш куршума, хич не ти пука, че ще събудиш съседите!

Аз най-добре зная това — можеше да добави тя.

— Ако следваме тази нишка, има още един смущаващ детайл — призна ченгето.

— Казвай.

— Джим държеше оръжието в дясната си ръка.

— По дяволите!

Флеърти беше леворък.

— Това е странно, но не доказва нищо — рече полицаят.

— Подиграваш ли се с мен?

— Когато опираш дулото до слепоочието си, не е необходима особена точност. Трудно е да пропуснеш целта, която и ръка да използваш…

Мадлин дойде на себе си.

— Върху какво работеше Джим в момента?

Но Конрад не беше разположен да прави повече изповеди.

— Достатъчно ти казах. Трябва да затварям.

— Чакай! Може ли да ми изпратиш последните имейли, получени от Джим в часовете, преди да умре?

— Шегуваш ли се? Ти вече не си на работа, Мадлин!

— Джим беше мой приятел!

— Безполезно е да настояваш. Дори да исках, не бих могъл да го направя.

— Защо?

— Тази сутрин вирус срина сървъра и зарази компютрите ни.

— Намери друго извинение.

— Това е истината. Грижи се за себе си, Мадлин.

Тя отблъсна чашата мляко, която поставиха пред нея, и поръча на нейно място каничка черно кафе. После извади от раничката си лаптопа на Джонатан.

1 ... 90 91 92 93 94 95 96 97 98 ... 121
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)