Загадката на Марголия [bg]

— Алекс смята, че някой се е надявал да ни заличи от уравнението, за да си присвои „Откривател“.

Тя видимо се зарадва.

— Открихте ли го?

— Да.

— Разкажи ми за него. В какво състояние е? Къде е? Открихте ли Марголия?

Направих малка пауза за ефект.

— Бяхме на орбита около нея.

Тя си пое дъх.

— Наистина ли? Не се шегуваш?

— Не, Уинди. Бяхме там.

Тя плесна с ръце и скочи така бурно от стола си, че се уплаших да не прескочи в нашия офис.

— Възхитително!

— Сега е само джунгла. Нищо не е останало.

— Няма значение! Открили сте я? Невероятно! Сигурни ли сте? Откъде знаете, че нищо не е останало?

Трябваха ми няколко минути, за да й обясня. После още няколко минути обсъждахме какъв ефект ще има откритието върху археологическата общност. След това тя се върна към случилото се.

— Как изглеждаше този Чарли?

Описах го.

Тя поклати глава.

— Не ми говори нищо.

— Предполагам, че не знаеш нищо и за един съгледвач.

— Какъв съгледвач?

— Някой се опита да си поиграе на блъскащи се колички с нас.

— Това е лудост! — изуми се тя.

— Така е. Но смятаме, че опасността е вече зад гърба ни, след като подадохме иска.

— Все пак бъдете внимателни. Кога го подадохте?

— Рано тази сутрин.

— Включихте ли и нас?

— Как иначе?

— Благодаря.

— Няма за какво. Но ще те помоля за нещо.

— Слушам те.

— Искаме да се направи изявление, и то веднага. Нека онези лунатици разберат, че вече всичко е известно. Просто в случай, че не следят ставащото в Бюрото за записи. Нека знаят, че Марголия се смята за открита.