Мъртва като теб [bg]

1998

68

Сряда, 14 януари

— Съжалявам, че закъснях, скъпа — каза Рой Грейс, докато влизаше в къщата.

— Ако получавах по лира за всеки път, в който го казваш, щях да съм милионер! — усмихна му се вяло Санди, после го целуна.

Носеше се топлата миризма на ароматни свещи. Санди ги палеше през повечето вечери, но сега изглеждаха повече от обикновено. Като за специален случай.

— Господи, много си красива — каза той.

И наистина беше. Беше ходила на фризьор и дългата ѝ коса беше на букли. Носеше къса черна рокля, която подчертаваше всяка извивка на тялото ѝ, и се беше парфюмирала с любимия си парфюм — „Пойзън“. Тя вдигна ръка, за да му покаже тънката сребърна гривна, която ѝ беше купил от един модерен бижутер в Лейнс.

— Страхотно ти стои! — каза той.

— Така е! — Тя ѝ се полюбува в огледалото на викторианското портманто в коридора. — Харесвам я. Имаш добър вкус, детектив-сержант Грейс!

Той я прегърна и потърка нос във врата ѝ.

— Искам да те любя още сега, тук, в коридора.

— Тогава е по-добре да побързаш. Таксито ще дойде след трийсет минути!

— Такси ли? Не ти трябва такси. Аз ще карам.

— Нима няма да пиеш на рождения ми ден?

Тя му помогна да свали палтото си, закачи го на закачалката и го поведе за ръка към трапезарията. Джубоксът, който бяха купили преди няколко години, една неделна утрин от пазара в Кенсингтън Гардънс, свиреше една от любимите им песни на „Ролинг Стоунс“, тяхната версия на „Под крайбрежната“. Светлините бяха приглушени, а свещите горяха навсякъде. На масичката за кафе беше отворена бутилка шампанско, имаше две чаши и купа с маслини.

— Мислех да пийнем по едно, преди да тръгнем — каза тя замислено. — Но добре. Ще я сложа в хладилника и ще я изпием, когато се върнем! Може да пиеш от голото ми тяло.