Нещо гнило в Ел Ей [bg]

— Арингтън! — извика той.

Изтича и дръпна лентата от устата й.

Тя извика от болка.

— Стоун! Мили боже, как попадна тук?

— Остави това — каза той и дръпна лентата около китките й, — първо трябва да се махнем, защото яхтата потъва!

Най-сетне се пребори с лентата. Хвана я за ръката и я дръпна към вратата. И тогава тя изведнъж спря.

— Чакай — извика му над грохота, — глезена ми!

Стоун погледна надолу. Беше виждал подобни окови хиляди пъти, когато се бе налагало да местят затворници от един затвор в друг, но това беше нещо съвсем специално. Единият край се затваряше около десния й глезен, другият бе прикован за U-образен болт на плоча, заварена за корпуса. Спомни си, че го бе видял по време на огледа и сега вече знаеше какво е предназначението му.

— Къде е ключът? — извика той.

— В капитана!

— По дяволите — каза Стоун.

— Какво?

— Остави ме да помисля! — и той трескаво започна да мисли. Дино имаше ключ за белезници на ключодържателя си, беше сигурен, че го е видял. Беше ли?… Почти. Но в никакъв случай не разполагаше с време да изтича три палуби нагоре, да вземе ключа и да се върне. Най-долното ниво щеше да бъде потопено и Арингтън щеше да се е удавила. Не, нямаше да успее. Но разполагаше с друг шанс.

— Чакай тук! — изкрещя той. — Веднага се връщам.

— Не ме оставяй! — изпищя тя и се вкопчи в него.

Борейки се с нея, той успя да се отскубне.

— Трябва да взема нещо — каза й той и излезе. Закрачи през водата в коридора към моторния отсек. Вратата беше останала отворена. Тук нивото стигаше до кръста. Стоун се бореше със силното течение, като се хващаше за специално предвидените за лошо време дръжки по стените. Когато се озова в моторния отсек, той пое няколко пъти дълбоко въздух и се гмурна под водата.

Лампата над главата му светеше, но под водата не се виждаше нищо. Опипа пода, надявайки се на чудо. Нищо. Изскочи над водата, пое спазматично още няколко глътки въздух и отново се гмурна.

Търсеше чука и длетото, но не можеше да си спомни къде ги беше оставил. А и нахлуващата вода сигурно ги бе помела по пътя си. Но ръката му докосна нещо друго, той го сграбчи инстинктивно и изплува на повърхността с ковашкия чук.