Червеният корсар
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червеният корсар». Краткое содержание книги:
— Мнозина там вече ни виждат — каза Уайлдър.
— Да, да — промърмори Найтхед, — не ще и дума, виждат ни, и то такива очи, каквито никога досега не са гледали от глава на простосмъртен!
Моряците млъкнаха. След миг тайнственият кораб, който виждаха отдавна, се озова на стотина фута от тях. Самата сила на вятъра, който обикновено вдигаше вълните, сега притискаше морето в леговището му сякаш с тежестта на планина. Целият океан наоколо беше разпенен, ала водата не надвишаваше нивото на повърхността му. Щом някоя вълна се надигнеше от убежището си в безкрайните дълбини, ураганът я раздробяваше на искрящи пръски. Именно по тази пенеста, но сравнително гладка повърхност с грохот се приближаваше непознатият кораб, неотклонно и величествено катс облак, носен от урагана. Никакъв признак на живот не се забелязваше на него. Ако някакви хора надзъртаха от скривалищата си към обрулените и разнебитени останки на бристолския търговски кораб, те вършеха това скришом и мрачно като бурята, която ги блъскаше напред. Уайлдър затаи дъх в напрегнато очакване непознатият да се озове най-наблизо; но като не забеляза никакъв признак, че им обръщат внимание, никаква човешка фигура, ни най-малко намерение, ако е възможно, да спрат бесния бяг на другия, на лицето му проблесна усмивка, а устните му се задвижиха бързо, сякаш се радваше, че е оставен така на произвола на съдбата. Непознатият профуча покрай тях като тъмно привидение и след още една минута очертанията му започнаха да бледнеят сред пяната от подветрената страна.
— Изчезва в мъглата! — възкликна Уайлдър, поемайки си дъх след мъчителното напрежение през последните няколко минути.
— Да, в мъглата или в облаците — отвърна Найтхед, който сега упорито стоеше до него и следеше с подозрение и недоверчивост и най-малките движения на своя загадъчен командир.
— На небето или в морето, все едно ми е, само и само да се махне.
— Обикновено моряците се радват, като видят чуждо платно от борда на кораб, оголен до палубата като нашия.
— Хората често сами си навличат гибелта поради това, че не знаят интересите си. Да се маха, казвам аз и се моля богу! Скоростта му е четири фута срещу един наш и искам само едно: този ураган да беснее до изгрев слънце.
Найтхед трепна и хвърли на събеседника си кос поглед, който приличаше на упрек. За неговия суеверен ум беше светотатство да се призовава бурята по такъв начин в момент, когато ветровете като че вилнееха с цялата си ярост.
— Вярно, сега имаме силен шквал, какъвто моряк може да не види цял живот — каза той, — но слабо познава морето човек, който мисли, че там, откъдето духа този вятър, няма и по-силни ветрове.
— Нека си духа! — извика капитанът, стискайки ядно юмруци. — Аз се моля за вятър!
Ако у Найтхед все още бяха останали някакви съмнения за характера на младия непознат, който така странно бе заел мястото на Никълъс Никълс, сега те окончателно се разпръснаха. Той тръгна помежду мълчаливите и замислени моряци с вид на човек, който си има вече определено мнение. Уайлдър обаче не обърна никакво внимание какво прави подчиненият му, а няколко часа продължи да крачи по палубата, като ту поглеждаше небето, ту хвърляше чести, тревожни погледи към тесния хоризонт, а в това време „Кралска Каролина“, разбита и оголена развалина, продължаваше да се носи по вълните, тласкана от вятъра.
XVII глава
Ти стой си тъй и свършека изслушай
на морските ни мъки.