Червеният корсар
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червеният корсар». Краткое содержание книги:
— Такъв ви е вкусът, мистър Найтхед — каза Уайлдър студено.
— Да, да — забеляза по-предпазливият и благоразумен Иринг, — във военно време и с каперско свидетелство подръка всеки чистосърдечно би желал да срещне кораб с непознат капитан, иначе никога няма да попадне на неприятел. Но макар самият аз да съм истински англичанин, бих стоял по-далеч от оня кораб в мъглата, щом не зная нито от каква националност е, нито къде отива. Ах, капитан Уайлдър, това е ужасна гледка за сутрешната вахта! Колко пъти съм виждал слънцето да изгрява на изток и нищо лошо не се е случвало; ала нищо хубаво не може да се очаква в ден, когато свети на запад. С радост бих дал на собствениците едномесечна заплата, колкото и трудно да съм я спечелил, само и само да узная под какво знаме плава непознатият.
— Какъвто и да е — французин, испанец или дявол, все пак той се приближава! — извика Уайлдър. После, обръщайки се към внимателно следящия го екипаж, кресна с глас, който със силата и предупредителния си тон предизвикваше тръпки. — Отпускайте бизанфалите! Завъртете фокреята! Завъртете я бързо, момчета!
Уплашеният екипаж разбираше отлично смисъла на тези команди. Всички нерви и мускули бяха напрегнати, за да ги изпълнят, и да се подготвят за бурята. Никой не продумваше, ала всеки напрягаше до крайност силата и умението си в целенасочени, мъжествени усилия. И наистина не биваше да се губи нито минута, нито частица човешка енергия не трябваше да остане неоползотворена.
Зловещо светещата мъгла, която от четвърт час се трупаше на северозапад, се носеше към тях с бързината на състезателен кон. Във въздуха вече го нямаше характерния влажен полъх на източния вятър и около мачтите започваха да се образуват малки вихрушки — предвестници на приближаващия шквал. След това по океана премина бързо нещо като гръмотевично стенание, повърхността му първо се набръчка, после се наежи и накрая се покри с пелена от чиста яркобяла пяна. В следващия миг вятърът връхлетя с все сила върху безпомощния, изтерзан бристолски търговски кораб.
Докато бурята се приближаваше, Уайлдър се бе възползвал от малката възможност, предложена му от променливите пориви на вятъра, за да обърне кораба, доколкото беше възможно, по посока на вятъра; но с тромавите си движения корабът нито изпълняваше желанията на нетърпеливия капитан, нито отговаряше на изискванията на момента. Носът му бавно и тежко се извърна от север, поставяйки го точно в такова положение, че да посрещне първия удар с борда си. За щастие на всички, чийто живот беше изложен на опасност, на беззащитния кораб не му беше писано да поеме изведнъж цялата тежест на бурята. Платната пляскаха и се тресяха на яките рей, в разстояние на една минута ту се издуваха, ту пак се отпущаха, а после силният вятър се стовари върху тях като ураган.
„Каролина“, здрав и устойчив кораб, посрещна смело вихъра, но под напора му така се наклони настрана, че бордът почти се допря до водата; после, сякаш осъзнал опасността, уплашеният кораб изправи отново наведените си мачти и си запробива път през вълните.
— Дръж кормилото към вятъра! Натискай към вятъра, иначе е свършено с нас! — крещеше Уайлдър сред рева на бурята.
Старият моряк на кормилото изпълни точно заповедта, но напразно се взираше в края на предното платно, за да види дали корабът ще се подчини на действието му. Още два пъти за няколко мига олюляващите се мачти се наклониха към хоризонта и два пъти се изправиха грациозно, а после отстъпиха под мощния напор на вятъра и целият кораб легна върху водата.
— Запазете хладнокръвие! — извика Уайлдър, хващайки за ръката объркания Иринг, който се бе втурнал като обезумял по палубата нагоре. — Наш дълг е да останем спокойни. Донесете тук една брадва.
Подчинявайки се мигновено на заповедта, помощникът скочи на бизанруслените на кораба, за да изпълни собственоръчно очакваната команда.
— Да режа ли? — запита той с вдигнати ръце и глас, който с твърдостта и силата си заглаждаше минутната му обърканост.
— Чакайте! Подчинява ли се корабът на кормилото?