![Дръж се здраво [Hold Tight-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/7/2/1/1/drzh-se-zdravo-hold-tight-bg-download.jpg)
Дръж се здраво [Hold Tight-bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дръж се здраво [Hold Tight-bg]». Краткое содержание книги:
Като капак на всичко Майк разбира, че съседското момче, чийто лекуващ лекар е той, се нуждае от спешна бъбречна трансплантация. Майк внезапно се оказва в центъра на експлозивна тайна, която може да взриви семейството на детето.
Друга съседка — Бетси Хил, майката на самоубилото се момче — случайно научава неподозирани неща за нощта, когато умира синът й. Но преди да научи още нещо Адам изчезва и целият квартал е разлюлян от шокиращите събития. И докато животът на тези семейства се сплита яростно и трагично, отдълго крити връзки и събития започват да изплават на повърхността и принуждават отчаяните родители да търсят отговор на въпроса: докъде биха стигнали, за да защитят любимите си хора.
Източник: http://www.books.bg/books/62/144539.html
В деня, в който го откриха, бе заварила Рон да изнася мебелите от стаята му — така, както по-рано бе изнесъл стола му от кухнята. Бетси най-категорично се възпротиви. Между огъването и пречупването имаше такава огромна разлика, че дори и Рон можеше да я съзре.
В продължение на цели дни след самоубийството тя лягаше тук на пода, свита като зародиш в утробата, и ридаеше. Болката направо разкъсваше корема й. Искаше едно-единствено нещо — да умре; да се остави на агонията да я победи и да я погълне. Но не стана. Положи длани върху леглото и опъна чаршафите. Завря лице във възглавницата, но тя вече на нищо не миришеше. Кога бе станало това?
Сети се за разговора си с Тиа Бай и какво можеше да означава — сега и в крайна сметка. Нищо всъщност. В крайна сметка Спенсър вече не бе между живите. Поне в това отношение Рон имаше право. Истината, ако я научеше, нямаше да промени нищо, нямаше дори да помогне раната да зарасне. Нито пък щеше да й даде проклетото „примирение“, тъй като, честно казано, то не й бе нужно. Коя майка — майка, изневерила толкова много на детето си — би да продължи да живее, да забрави болката, да получи някакъв покой?
— Здрасти.
Вдигна очи. На вратата стоеше Рон. Направи опит да й се усмихне. Тя пъхна мобифона обратно в джоба си.
— Добре ли си? — попита я.
— Рон?
Зачака въпроса й.
— Трябва да разбера какво всъщност е станало през онази нощ.
— Знам — отвърна Рон.
— То няма да ни го върне. Съзнавам го. Дори няма да ни помогне да се почувстваме по-нормално. Но все пак смятам, че сме длъжни.
— Защо? — попита я той.
— И аз не знам.
Рон кимна. Влезе и се приведе над нея. За миг й се стори, че се кани да я прегърне и тялото й се вдърви. Той я усети, примига, после се изправи.
— Излизам — каза.
Обърна се и излезе. Бетси пак извади телефона от джоба си. Включи зареждащото устройство, после включи и телефона. Сви се пак като в утроба и отново заплака. Спомни си как и синът й лежеше в тази поза — и това ли беше по наследство? — на онзи студен, твърд покрив.
Провери списъка на последните му разговори. Нямаше нищо ново. И преди го беше правила, но не и през последните няколко седмици. През онази нощ Спенсър бе звънял три пъти на Адам Бай. Бе разговарял с него само час преди да пусне прощалния си текст. Този разговор бе траял само една минута. Адам бе казал, че линията била лоша и нищо не разбрал от думите на Спенсър. Дали пък не ме излъга? — помисли си тя сега.
Полицаите бяха намерили мобифона на покрива до тялото на Спенсър.
Сега тя го държеше. Затвори очи. Бе полузаспала, в онази пресечна точка между съня и будното състояние, когато чу звън. Първата й мисъл бе, че е мобифонът на Спенсър, но после осъзна, че е домашният им телефон.
Бетси искаше да го остави да включи на гласова поща, но после й мина през ум, че може да е Тиа Бай. Успя да се отлепи от пода. В стаята на Спенсър имаше дериват. Погледна номера на повиквателя. Не й беше познат.
— Ало?
Мълчание.
— Ало?
А от другата страна момчешки глас през сълзи изрече:
— Видях те с мама на покрива.
Бетси се стресна.
— Адам?
— Страшно ми е мъчно, мисис Хил.
— Откъде се обаждаш?
— От уличен автомат.
— Къде?
Още хлипове.
— Адам?
— Ние със Спенсър се срещахме във вашия заден двор. В онази горичка, където бяха двете люлки. Знаете ли ги?
— Да.
— Мога да те чакам там.
— Окей. Кога?
— Ние със Спенсър харесвахме това място, защото оттам се виждаше кой идва и кой си отива. Така че, ако кажеш някому, ще го видя. Обещай ми, че няма да кажеш.
— Обещавам. Кога?
— След един час.
— Окей.
— Мисис Хил?
— Кажи.
— Онова, което стана със Спенсър — рече Адам. — Аз бях виновен.
Още щом минаха последната пряка, Майк и Тиа съзряха мъжа с дългата коса и мръсните нокти да крачи по тревата пред дома им.
— Това не е ли Брет от твоята служба?
Тиа кимна.
— Помолих го да провери оня имейл, за партито у Хъф.
Свърнаха в алеята към гаража. Сюзън и Данте Лоримън също бяха навън. Данте им махна. Майк му отвърна. Погледна към Сюзън. Тя вдигна насила ръка, после тръгна да се прибира. Майк пак махна, — след което извърна поглед. Сега не му беше до любезности.
Мобифонът му иззвъня, Погледна номера и се намръщи.
— Кой е? — попита Тиа.
— Айлийн. Федералните и нея са разпитвали. Трябва да се обадя.
Тиа кимна:
— Аз отивам да говоря с Брет.
Излезе от колата. Брет продължаваше да крачи напред-назад и да води развълнуван разговор със себе си. Тя му викна и спря.
— Някой е решил да те побърка, Тиа — каза Брет.
— Как така?
— За да съм сигурен, трябва първо да видя компютъра на Адам.