Труден за убиване
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Труден за убиване». Краткое содержание книги:
Те отвличат Холи Джонсън, агент от ФБР и дъщеря на най-високопоставения военен в САЩ. Холи е безценен заложник в преговорите им с правителството.
Те отвличат и Джак Ричър. По погрешка. Без да знаят, че е бивш военен полицай. Труден за убиване.
Те трябва да бъдат спрени. За да бъде сложен край на лудостта. За да няма тероризъм. Денят на независимостта наближава. Денят на равносметката.
Фаулър се провря край Рей и облегна гръб на стъблото. Изпъна се и притисна глава към разкъсаните дупки. Вдигна бинокъла и погледна към дюшека в другия край на стрелбището. Прецени, че се намира на повече от сто и петдесет метра отвъд мишената. Тя пък беше на разстояние осемстотин метра от дюшека. Пресметна наум и ахна:
— Хиляда метра.
Фаулър и Джоузеф Рей се върнаха заедно. Рей отмерваше широки крачки по около метър. Фаулър броеше. Деветстотин и деветдесет крачки, деветстотин и деветдесет метра. Боркен коленичи върху дюшека и взе бинокъла на Рей. Затвори едно око и се вгледа в далечината. Едва различи бялото дръвче. Ричър го гледаше как се мъчи да прикрие изненадата по лицето си. Щом искаш представление — ето ти го, помисли той. Как ти харесва, шишко?
— Добре — каза Боркен. — Да те видим винаги ли си такъв умник.
Петимата пазачи без Джаксън стояха в редица. Излязоха напред и заеха места около Ричър и Холи. Хората се разотиваха мълчаливо. Подметките им скърцаха по каменистата земя. После този звук заглъхна и над стрелбището се възцари тишина.
Фаулър се приведе над пушките. Пое по една във всяка ръка и се отдалечи между дърветата. Петимата пазачи свалиха пушките и дланите им звучно изплющяха по дървените приклади.
— Добре. А сега малко принудителен труд — каза Боркен. Завъртя се към Холи. — И за теб също. Не си чак толкова ценна, по дяволите. Можеш да му помогнеш. Имам за него сериозна задача.
Пазачите пристъпиха напред и ги поведоха след Боркен. Бавно слязоха през дърветата до Бастиона и продължиха по утъпканата пътека към командирската барака. Там спряха. Двама пазачи се отправиха към складовете. Върнаха се след пет минути с пушки на рамо. Първият носеше в лявата си ръка лопата, а в дясната лост. Вторият държеше две униформени ризи. Боркен ги взе и се обърна към Ричър и Холи.
— Свалете си ризите — нареди той. — Ще облечете тези.
Холи го погледна смаяно.
— Защо?
Боркен се усмихна.
— Такава е играта. Ако не се върнете до вечерта, пускаме кучетата. Трябва ни вашият мирис, за да ги насъскаме.
Холи поклати глава.
— Няма да се събличам.
Боркен я погледна и кимна.
— Ще се обърнем. Но имаш само една възможност. Ако не го сториш, тия момчета ще ти помогнат, разбра ли?
Той даде заповед и петимата пазачи се разпръснаха в полукръг срещу дърветата. Изчака Ричър да се обърне, после се завъртя на пети и отправи поглед нагоре.
— Добре. Започвай.
Чуха шумоленето на копчета и памучен плат. Чуха как старата риза пада на земята и новата заема нейното място. Чуха потракване на нокти по копчетата.
— Готово — промърмори Холи.
Ричър свали якето и ризата и потръпна от хладния планински ветрец. Взе от Боркен новата риза и я навлече. Преметна якето на рамо. Боркен кимна и пазачът подаде на Ричър лоста и лопатата. Ричър ги пое и го погледна въпросително. Боркен посочи с изпъната ръка към дърветата право на запад.
— Вървете сто метра на запад — каза той. — После още сто на север. Като стигнете, ще разберете какво да правите.
Холи погледна Ричър. Той също я погледна и сви рамене. Тръгнаха заедно на запад между дърветата.
След трийсет метра, щом дърветата ги закриха от поглед, Холи спря. Подпря се на патерицата и изчака Ричър да се върне.
— Боркен — каза тя. — Знам кой е. Виждала съм името му в досиетата. Подозират го за въоръжен грабеж някъде в Северна Калифорния. Двайсет милиона в облигации, платими на предявител. Шофьорът на бронираната кола бил убит. Централата в Сакраменто разследва случая, но не стигна доникъде.
Ричър кимна.
— Негова работа е. Няма съмнение. Фаулър сам го призна. Казва, че имали двайсет милиона на Каймановите острови. Отнети от врага.
Холи направи гримаса.
— Това обяснява предателя в Чикаго — каза тя. — С двайсет милиона в банката Боркен може да си позволи доста приличен подкуп.
Ричър пак кимна, този път по-бавно.
— Имаш ли представа кой би приел подкуп? — запита той.
Холи сви рамене.
— Всички се жалват от заплатата.
Той поклати глава.
— Не. Помисли кой не се жалва. С цял куп облигации в джоба нашият човек изобщо не би се тревожил за пари.
Тя отново сви рамене.
— Не всички мърморят. Някои просто се примиряват. Като мен например. Само че аз май съм различна.
Той я погледна. Отново закрачи напред.
— Че си различна, различна си. Дума да няма.