Труден за убиване
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Труден за убиване». Краткое содержание книги:
Те отвличат Холи Джонсън, агент от ФБР и дъщеря на най-високопоставения военен в САЩ. Холи е безценен заложник в преговорите им с правителството.
Те отвличат и Джак Ричър. По погрешка. Без да знаят, че е бивш военен полицай. Труден за убиване.
Те трябва да бъдат спрени. За да бъде сложен край на лудостта. За да няма тероризъм. Денят на независимостта наближава. Денят на равносметката.
Боркен изстреля петия куршум, после шестия и бавно стана. Вдигна тежката пушка, за да провери с оптическия мерник онова, което вече знаеха всички.
— Едно попадение — каза той.
Отпусна оръжието и се озърна към Ричър.
— Твой ред е. На живот или смърт.
Ричър кимна. Фаулър му подаде пълнителя. Ричър провери пружината с палец. Натисна надолу първия патрон и усети мекото съпротивление. Куршумите блестяха. Излъскани на ръка. Снайперистки куршуми. Той се наведе и вдигна тежката пушка. Изправи я вертикално и зареди пълнителя. Не с тласък като Боркен. Намести го лекичко с длан.
Разтвори крачетата на двуножника едно по едно. Щракна ограничителите им. Огледа стрелбището и остави пушката върху дюшека. Клекна до нея и залегна е пъргаво, неуловимо движение. Остана да лежи като мъртъв, изпънал ръце покрай пушката. Искаше му се да лежи още дълго. Беше уморен. До смърт. Но се размърда и плавно прилепи буза върху приклада. Намести рамо. Стисна с лява ръка цевта под мерника. Плъзна пръстите на дясната към спусъка. Прилепи дясното си око към мерника. Издиша.
Снайперисткият изстрел на голямо разстояние е сбор от много неща. Започва с химията. Зависи от механиката. Освен това включва оптиката, геофизиката и метеорологията. А над всичко това стои човешката биология.
Химията засяга експлозиите. Барутът в гилзата зад куршума трябва да експлодира съвършено, предсказуемо, мощно, мигновено. Трябва да тласне късчето метал през цевта с максимална скорост. Куршум калибър .50 тежи около петдесет и шест грама и половина. Лежи неподвижно един момент. След една хилядна от секундата изхвръква от дулото на път към целта с над три хиляди километра в час. Затова барутът трябва да избухне бързо, изцяло и мощно. Трудна химическа задача. Тази експлозия трябва да бъде най-добрата в целия свят.
След миг начело излиза динамиката. Самият куршум трябва да е изработен съвършено. По-добре от всяко друго човешко изделие. Да е оформен със златарска точност. Да е напълно стандартен по тегло и размери. Идеално заоблен и обтекаем. Да понесе с лекота жестокото въртене по винтовите канали в цевта. Да се върти с бясна скорост из въздуха без ни най-малко отклонение от посоката.
Цевта трябва да бъде права и стегната. Много е зле, ако нагряването от предишния изстрел промени формата й. Дулото трябва да бъде маса от съвършен метал с необходимата тежест, за да остане стабилно. Да погълне лекия трепет от зареждането, спусъка и ударника. Именно затова пушката в ръцете на Ричър струваше колкото скромен автомобил. Именно затова Ричър бе отпуснал лявата си ръка върху дулото. Успокояваше и последните неуловими вибрации.
Оптиката играе важна роля. Дясното око на Ричър бе на два сантиметра от мерник „Лиополд и Стивънс“. Прецизен инструмент. Зад тъничките линии върху стъклото мишената изглеждаше съвсем дребна. Ричър се вгледа напрегнато в нея. После отпусна приклада. Видя как мишената изчезна и на нейно място нахлу небето. Той отново издиша и се загледа във въздуха.
Защото геофизиката играе ключова роля. Светлината се движи по права линия. Единствено тя. Не и куршумите. Те са реални предмети и като всички други предмети се подчиняват на природните закони. Следват извивката на земното кълбо. На разстояние осемстотин метра извивката съвсем не е малка. Куршумът излита от дулото, издига се над линията на прицела, после я пресича и пада под нея. Описва идеална дъга, също като земята.
Само че дъгата не е чак толкова идеална, защото още в първата хилядна от секундата земното притегляне се вкопчва в него като мъничка упорита ръка. Куршумът няма как да го пренебрегне. Той представлява петдесет и шест грама олово в медна обвивка и лети с три хиляди километра в час, но гравитацията си знае работата. Отначало не й е лесно, ала скоро се намесва нейният най-добър съюзник. Триенето. Още в първата хилядна от секундата то забавя куршума и намесва все по-решително гравитацията в неговата съдба. С общи усилия триенето и гравитацията дърпат куршума надолу.
Затова се прицелваш по-горе. Да речем, три метра над мишената, тъй че след осемстотин метра земната извивка и гравитацията да доведат куршума точно където трябва.
Само че не се целиш точно над мишената. Защото тогава ще пренебрегнеш метеорологията. Куршумите преминават през въздуха, а въздухът се движи. Много рядко се случва да бъде напълно спокоен. Движи се в една или друга посока. Наляво, надясно, нагоре, надолу или в произволна комбинация.
Ричър гледаше листата на дърветата и виждаше бавен, упорит ветрец от север. Сух въздух, леко движение от дясно на ляво през линията на прицел. Затова се прицели около два метра и половина надясно и три метра по-високо от избраната цел. Щеше да изстреля куршума, а природата имаше грижата да го насочи надолу и наляво.