Двойно прикритие
- Автор: Годард Кен
- Серия: henry lightstone #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Даниела Забунова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Двойно прикритие». Краткое содержание книги:
— Открити са четири отделни сметки. Ще получите достъп до тях, ако операцията завърши успешно.
— Когато завърши, а не ако — спокойно поправи своя събеседник подполковник Ръстман. — От чисто любопитство, какво са направили тези момчета, за да ядосат толкова Смолсрийд?
— Тази задача няма абсолютно нищо общо с конгресмена! Ние само сме посредници.
— Десет милиона долара. По дяволите, това са много пари! Логично е да допуснем, че тези федерални агенти сериозно ядосват някого. Може би ще е полезно да знаем кой… и защо.
— Допускай каквото си искаш — отговори Саймън Уотли рязко, — но трябва да разбереш много ясно едно. Вече е имало два опита за ликвидирането им. И двата са се провалили…
— Никога не забравяй каква е тя, Хенри. Една стокилограмова пантера с много силни хищнически инстинкти. И като започнах за самосъхранението — добави тя, поглеждайки надолу към голямата купчина от нарязано пуешко месо, — няма да е зле да оставиш нещо и за мен — или ще трябва да се бориш и с двете ни за остатъка от този сандвич.
— Щом още сме на темата — отвърна усмихнатият Лайтстоун, като седна на масата и се залови за сандвича, — имаш ли някакво предложение как да се справя с моя проблем?
— Доколкото разбирам, твоят проблем е обикновеното мъжко желание да държиш две обожателки в ръцете си по едно и също време, и то когато и двете случайно живеят в една и съща къща… — Лайтстоун успя да забележи искрено забавление в очите на младата жена.
— Е, не, не исках да кажа това.
— Хенри, приятелю мой, не съм сигурна дали съм най-подходящият човек, който да те посъветва как да се справиш с твоя „проблем“. Обаче вероятно мога да те посъветвам какво не бива да правиш.
— И какво е то?
Жената нежно погледна надолу към любимото си животно, разкъсващо със силните си челюсти еленското бедро като клечка за зъби.
— Наистина повече не трябва да се мотаеш сам през нощта със Саша. Най-малкото, разбира се, ако нямаш огромна кошница за пикник, пълна с еленско месо и пуешки сандвичи.
— Кошница за пикник?
— Както вече казах — добави тя двусмислено, като вдигна чашата със студено мляко, — ние можем да обезумеем.
30.
Главен сержант Аран Уинтърсоул се срещна със своя екип в едно денонощно заведение на около петнадесет километра от „Дупката на лалугера“, където Марк Либранди и Гюс Донато от екип „Чарли“ бяха приключили с мотаенето си по баровете за четвъртък вечерта.
— Изпрати ли снимките? — попита той специалиста по комуникации на екипа, след като сервитьорката се отдалечи.
Младата жена кимна.
— Извадих цветни копия на негативите и ги пратих по пощата за Ашланд. Главните заподозрени и второстепенните лица. Прецених, че подполковникът може да иска да види хората, с които е контактувал. Пратката ще замине в 8,00 сутринта.
— Включи ли онзи тип с пикапа?
— Да.
— Добре. Нуждаем се от потвърждение, писна ми да чакам досиетата. — Уинтърсоул доволно кимна, после се обърна към другите членове на екипа: — Как мина тази вечер?
— Онези двамата от „Дупката на лалугера“ доста си побъбриха — отвърна Едно-пет.
— За какво? — Уинтърсоул се наведе нетърпеливо.
— Не разбрах всичко — призна си цивилно облеченият рейнджър. — Но когато направих опит да ги заговоря, съвсем очевидно беше, че искаха да завъртят нещата около местните военизирани групи.
— Попитаха ли те нещо директно?
— Не. — Едно-пет сви рамене. — Само предполагам.
— Съгласен съм с Джон — добави Едно-шест. — Те подхващаха — или отговаряха — на всяка тема, близка до: десните политици, фундаменталистите, оръжието, федералните власти, все неща от тоя род.
— Какво искаха да разберат? — обърна се Уинтърсоул към цялата група.
— На първо място за Уилбър Богс — тихо се обади специалистът по комуникации.
Уинтърсоул вирна глава изненадано.
— Сигурна ли си?
— Дейвид и аз — кимна тя към ранения член на екипа — се приближихме доста до тях и успяхме да закачим подслушвател зад сепарето им.
— И?
— От многото неща, за които разговаряха, останах с впечатление, че всички от техния екип освен трима, които продължават наблюдението — наблегна тя, — излизат всеки ден да търсят Богс.
— Няма логика — сниши глас Уинтърсоул, като огледа хората си. — Защо екип от федерални агенти под прикритие ще се опитва да осъществи контакт с местния инспектор — мъж, толкова известен в околността, който лесно може да унищожи тяхната легенда. Нали се предполага, че тайно се опитват да проникнат в Избраната седма бригада на тюлените?
— Вероятно смятат, че може да им помогне да открият определени членове на групата… Тези, които са по-достъпни? — предположи Едно-седем.
— Ако това е целта, защо тогава не могат да го намерят? — замислено попита Уинтърсоул. — Той живее само на няколко километра от офиса си и знаем, че миналата неделя беше при езерото.
— А колите и лодките му са в къщата. И служебните, и личните — добави Едно-три.
— Точно това проверяват и те — докладва Едно-пет. — Тази вечер със сигурност действаха, сякаш познават мястото.