Сълзите на луната

— Проектът е добър.

— На мен ми хареса.

— Не просто ще проработи, но ще проработи добре. — Притеснена, тя прехапа устна. — Дори глупак ще види как се вписва в онова, което имаме тук, как естествено се слива, вместо да доминира. Няма да получи нищо по-добро от никой от надутите си архитекти.

— Трябва да поработиш върху самоувереността си, Брена. Толкова излишна скромност.

Тя само изсумтя.

— Но откъде ще го разбере Магий, ако не види всичко на място: как е разположена кръчмата, какъв е теренът наоколо и така нататък.

— Разполага със снимки — напомни й Шон. — Финкъл направи десетки, докато беше тук.

— Не е същото. Трябва да поговоря с Магий лично… Точно така трябва да постъпя.

— Дори да си права, не е ли по-добре да оставиш да мине малко време и да чуем мнението му, преди да си нахлузиш ботите, за да го ритнеш за първоначален тласък?

— Някои просто се нуждаят от постоянен тласък. — Устните й се извиха присмехулно. — Ти си идеален пример в това отношение. Ейдан кога ще ги изпрати? Не е зле отново да погледна чертежите, преди да заминат.

— Вече пътуват. Изпрати ги вчера по специален куриер, както предложил Магий.

— Е, добре. Добре…

Или ще ги одобрят, или — не, мина й през ума, както щеше да стане и с песента на Шон. За малко да изтърси, че вече е разговаряла с Магий и той отделя доста време да преглежда проектите, които валят към него от Ардмор.

Не. По-добре да изчака и да поднесе на Шон резултата, а не притесненията на изчакването.

— Какво обмисляш толкова дълго и усилено?

— Следващите стъпки и какво ще се случи, след като бъдат предприети. Излиза, че когато едно нещо се промени, всичко започва да се променя.

— И на мен ми е хрумвало същото.

„Погледни само нас двамата“ — помисли си той, и отметна кичур от челото й.

Пулсът й стана неравномерен. Още една промяна, даде си сметка тя — просто само да я докосне и тя цялата премалява.

— Притеснява ли те?

— Не. Но, ако в момента притеснява теб, предпочитам да те потопя отново в мечти и сънища. — Докато я полагаше да легне, устните му докоснаха нейните. — Ако се хванеш за мен, заедно ще се потопим.

— Искам да бъда с теб. Ти си единственият.

Повече от това не можеше да свали щитовете си.

Понесе я в мечти, а наоколо свещите догаряха и огънят в камината равномерно потрепваше. У нея се появи женствена нежност, за която не бе и подозирала — някаква склонност да дава онова, което се иска от нея, и да го дава с нежност.

Съблякоха се един друг. Този път не късаха и не дърпаха дрехите. Пръстите се плъзнаха върху плът. Последва сливане на устните и всяка милувка ставаше все по-скъпоценна. Въздишки и нежни нашепвания. Премесване на дъха.

Привличане, но без проблясване на похот. Дори когато я докара до финала и тя остана разтреперана, усещането й бе за сияние.

Гледаха се един друг, когато той проникна в нея.

Сякаш се бяха завърнали у дома.

Вдигна ръце и обгърна лицето му. Беше толкова красиво, че в очите й се появиха сълзи.