Даровете на слънцето
- Автор: Робертс Нора
- Серия: the irish trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Даровете на слънцето». Краткое содержание книги:
Тогава бе поради съвършено други причини, разбира се, сети се той, и отново започна да се тревожи. Никога обаче не бе ухажвал жена, призна си той напълно объркан така, че да я склони да стане негова съпруга.
Чу стъпките по стълбите секунди преди Дарси нахълта, без да почука.
— Шон е долу в кухнята, и понеже ме третира като момиче за всичко, ме изпрати да проверя дали си поръчал картофите и морковите и дали бялата риба на Пати Райт ще пристигне в края на седмицата, както е планирал.
— Пати обеща да ни достави прясна риба утре, а останалото ще пристигне в средата на седмицата. Нали не е започнал вече да готви за довечера? Още е само един и половина.
— Не. Суети се и разучава някаква рецепта — взел я от някаква си дама снощи на ceili-то. И оставя товара на сервирането върху мен. Ти ще слезеш ли да работиш на бара, или ще седиш тук, зазяпан в стените?
— Работя — тросна се той, осъзнавайки, че наистина зяпал стените през по-голямата част от времето. — Щом се пробуди желанието ти да се занимаваш с бумащината тук скъпа, си добре дошла.
Тонът му я озадачи. С пълно съзнание, че оставя Шон без помощници за следобедните приготовления, тя се настани на стола, кръстоса крака и обяви:
— Потиш се над цифрите, защото си находчив, изобретателен и умен.
— Тогава не ми пречи да си върша работата и иди да си гледаш своята.
— Имам десетминутна почивка и възнамерявам да я изкарам тук. — Усмихна му се, прекалено широко, за да е искрена. — Е, за какво толкова си се умислил?
— Не съм се умислил.
Тя само небрежно вдигна ръка и внимателно разгледа маникюра си. Той отиде до прозореца, върна се до бюрото, после отново се запъти към прозореца. Най-сетне мълчанието изигра своята роля и той подхвана:
— През последните няколко месеца с Джуд доста се сближихте.
— Така е. — Усмивката й стана още по-широка. — Е, не колкото с теб, но се разбираме. Да не сте се сдърпали нещо? Затова ли седиш тук навъсен?
— Не, не сме се сдърпали. Поне това не е точната дума.
Напъха ръце в джобовете. Наистина беше унизително, но не разполагаше с друг избор.
— Тя какво казва за мен?
Дарси се въздържа да не се изхили, макар да я напушваше смях.
— Да не би да искаш да разкрия нейни тайни?
— В събота ще ти дам допълнителен свободен час.
Дарси мигом наостри уши и го изгледа подозрително.
— Защо не започна с това? Е, какво точно те интересува?
— Какво мисли за мен.
— О, намира те за привлекателен и чаровен. Каквото и да й говоря по въпроса, не я разколебава. Напълно си я омаял с романтичното си поведение. А и отнасянето на ръце нагоре по стълбата си е изиграло ролята. — Прихна, когато я изгледа смаян — все едно го бяха ударили изневиделица. — Не питай за какво си говорят жените насаме, щом не искаш да знаеш.
Той предпазливо си пое дъх.
— Нали не е разказвала… какво е ставало после?
— Преразказа всяка въздишка и стон. — Не издържа и скочи на крака, за да го целуне. — Не, разбира се, слабоумнико. Прекалено е дискретна, макар Брена и аз всячески да се опитвахме да изкопчим подробности. Какво те гложди? Доколкото знам, Джуд те смята за най-страхотния любовник откакто Соломон е обладал Савската царица.
— Това ли е всичко? Няколко месеца секс и романтика и нищо повече?
Веселите пламъчета в очите й изчезнаха и тя го погледна изпитателно.
— Съжалявам, скъпи. Виждам, че истински си разстроен. Какво е станало?
— Снощи й направих предложение за женитба.
— Така ли? — Хвърли се към него, обгърна кръста му с крака, обви ръце около врата му и радостно го стисна. — Това е направо чудесно. Страшно се радвам за теб. — Засмяна го целуна по двете бузи. — Хайде да слезем долу да кажем на Шон и да се обадим на мама и татко.
— Тя ми отказа.
— Те ще искат да дойдат да се запознаят с нея преди венчавката и… Какво?
Сърцето му се сви, но успя да повтори:
— Отказа ми.
Тя изпита силно чувство на вина, но все пак промълви:
— Невъзможно. Не е искала да каже това!
— Заяви го достатъчно ясно и възпитано. Дори ми благодари.
Нейното благодаря бе като горчив хап в устата му.
— Господи, какво й става? — Сега вече разгневена, Дарси се освободи от прегръдката му, стъпи здраво на земята и постави ръце на хълбоците. Гневът — според собствените и наблюдения — бе за предпочитане пред чувството на вина.
— Джуд, разбира се, иска да се омъжи за теб.
— Заяви ми точно обратното. Въобще не желаела да се омъжва. И всичко е заради онова проклето копеле, което я е изоставило. Сравни ме с него. Когато й обърнах внимание, ми отвърна, че нямала с кого друг да ме сравнява. Ха! Та да не ме сравнява с никого, по дяволите! Аз съм, какъвто съм.