Червения дракон

Очарование и ужас. Предприемчивият търговец, наводнил пънк-пазара с фланелки „Зъбльо“, пусна нова серия с надпис: „С Червения дракон срещите са еднократни“. И едните, и другите вървяха като топъл хляб.

Джак Крофорд трябваше да се яви след погребението на пресконференция заедно с няколко полицейски величия. Беше получил заповед „отгоре“ да направи присъствието на ФБР в разследването по-натрапчиво, но то наистина си остана присъствие, защото Джак изобщо не взе думата.

Когато в едно разследване участват твърде много хора, без да имат достатъчно изходен материал, те в крайна сметка започват да се настъпват един друг по мазолите и да предъвкват до припадък едни и същи неща. Крайният резултат, разбира се, е една голяма нула. Където и да се появеше, Греъм се оказваше обкръжен от цивилни и униформени полицаи, в ушите му пукаха радиостанции, щракаха радиоапарати. Изпитваше остра нужда от усамотение.

Крофорд, измъкнал се от пресконференцията, го откри на смрачаваме в една тиха и рядко използвана стая за съдебни заседатели, един етаж над кабинета на главния прокурор.

Над покритата със зелено сукно маса светеха ярки крушки, а самият Греъм беше махнал сакото и вратовръзката си и се взираше в снимките пред себе си. Едната бе на семейство Лийдс в рамка, а другата, подпряна на гарафа за вода, на семейство Джейкъби.

Снимка на Лаундс липсваше и Крофорд заподозря, че приятелят му едва ли си спомня за случая с Фреди.

— Тук прилича на билярдна зала — каза той.

— Даде ли им да разберат? — Греъм беше блед, но трезвен. Държеше в ръка половинлитрова картонена кутия с портокалов сок.

— Господи! — Крофорд се отпусна в един стол. — Там оттатък мисленето е невъзможно. Все едно да пикаеш в експресен влак.

— Нещо ново?

— Комисарят се потеше от въпросите и си чешеше ташаците пред телевизионните камери. Ако не вярваш — гледай новините в шест.

— Искаш ли сок?

— Предпочитам бодлива тел.

— Отлично. Значи за мен ще има повече. — Лицето на Греъм беше изопнато, очите му трескаво проблясваха.

— Какво стана с горивото?

— Бог да я пази тая Лайза Лейк. Само в Чикаго има четирийсет и една бензиностанции на „Сървко“. Хората на капитан Осбърн ги изръшкаха, провериха всички квитанции за продажба на бидони с това гориво на собственици на камионетки и микробуси. Резултати още няма, тъй като не са разпитани всички смени. „Сървко“ разполага с още сто осемдесет и шест бензиностанции на територията на осем щата. Обърнахме се за помощ към съответните власти, но ще трябва да чакаме. Ако Господ ме обича, ще е използвал кредитна карта. Тогава имаме някакъв шанс.

— Не и ако си е напълнил някакъв съд от маркуча — вметна Греъм. — Помолих комисаря да не споменава за вероятността Зъбльото да живее наблизо. И без това хората здравата са изплашени. Ако им кажем, довечера пияниците, като се заприбират у дома, този град ще заприлича на бойно поле.