Добре охранявани мъже
- Автор: Мерль Робер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Стефанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре охранявани мъже». Краткое содержание книги:
— Ще направим ли още един опит с кучетата? — пита Грейбъл, сякаш е надникнал в моето мълчание.
— Не, нямаме време — отвръщам аз с безизразен глас. — Ще минем към следващия етап.
И тогава става нещо неочаквано: Грейбъл се усмихва. Тази усмивка двояко ме изненадва: тя ни най-малко не е подходяща за момента и Грейбъл рядко се усмихва. Трябва да кажа също, че е в състояние на духа, каквото е моето, аз съм повече от възмутен от подобна постъпка. В края на краищата „следващият етап“ това съм аз. А след мен — ОМ в лабораторията: Пиърс и Смит. Във всеки случай не доктор Грейбъл, при когото въздействието на ваксината няма да е показателно, понеже е „А“ и има имунитет. Така че може да бъде напълно спокоен. За него дори не съществува опасност от зараза при всекидневната работа с опитните срези. Затова и не виждам за какво е този смях и този многозначителен израз, изписан на лицето му.
Запазвам мълчание. Нямам вяра на себе си как ще реагирам, особено спрямо Грейбъл, с когото отношенията ни са станали много добри, след като бяха толкова лоши.
Имам и друга причина да го щадя. Буридж няколко пъти намекна, без да ми го каже открито, че доктор Грейбъл е доста обвързан с „ние“ и че във всеки случай „ние“ му има пълно доверие. Нещо, което за мен между другото е неразгадаема тайна. Един „А“ да бъде положително настроен към антибедфордистко движение, това умът ми не го побира. Нима не е ясно, че крахът на бедфордизма ще унищожи привилегиите на кастата на „А“-тата, без да им върне онова, което са загубили!
Поглеждам Грейбъл и му казвам кисело:
— Знаете ли, тази перспектива не крие нищо весело за мен. Следващият етап няма да бъде приятен излет.
Той посреща прикритата ми грубост спокойно, дори бих казал радостно.
— Предполагам — отвръща той, изсмивайки се леко. И добавя с такава липса на тактичност, която за мен е направо смазваща:
— Няма значение. Колкото по-рано, толкова по-добре.
В понеделник сутринта Буридж ме чака в кабинета ми със сериозно лице и многозначителен поглед.
— Имам новини за вас — казва ми тя с ясен глас.
— Добри ли?
— И добри, и лоши. Първо, подслушвателят у Рита е засечен, вашият — също. Отсега нататък единствената ви свръзка оставам аз (заявява го с нотка на задоволство). Второ, Рита е разговаряла със Стин.
— Къде? Нали подслушвателят й е засечен.
— На неопределено място — отговаря тя кратко, разтърсвайки властно махагоновочервените си коси, но същевременно сините очи, които така бързо менят израза си, ми казват, че в отговора й трябва да диря предпазливост, а не недоверие. И никак не е било лесно дори за Рита да пробие кожата на онзи стар крокодил — додава тя. — Но си е струвало труда. Стин напълно осъзнава опасностите, с които изследванията му заплашват вашия пол. Той, най-малкото, няма да бърза с работата си.
— Това за мене е огромна утеха.
— Не бързайте толкова много да се радвате — пресича ме Буридж и обиците потрепват край врата й. — Има и друго и то не е чак толкова приятно. След като „прислушахме“ Джеспърсън, се отказахме да се свържем с него. Изглежда, че напълно се е вместил в бедфордисткия калъп. Изненадан ли сте?
— Не чак толкова много. Той се показа прекалено добросъвестен, когато поискаха да дадем сперма.
— Да, спомням си. Вие тогава сметнахте подбудите му за много благородни. Аз — не. Джеспърсън е от ония хора, които смесват угодничеството към администрацията с чувството за дълг.
Кратка пауза.
— Затова пък — додава Буридж — установихме извънредно ценна връзка с човек от неговата лаборатория.
— Какъв човек — мъж или жена?
— Няма значение пола му — припряно ме пресича тя. — Опитвали ли сте, докторе, лекарството на аблационистите?
— Каладиум сегинум ли? Разбира се, че не. Дори и в най-нищожни количества. То е лепкава, зеленикава течност и миризмата й никак не е приятна.
— Също и вкусът й, както са ми казвали. Е, изследванията на Джеспърсън целят да подобрят I именно това.
— Какво да подобрят? — вдигам аз учудено вежди.
— Вида, миризмата и вкуса на каладиум сегинум.
— Искате да кажете, че Джеспърсън се стреми да ги направи по-приемливи?
— Повече от приемливи: неуловими. Задачата му е да превърне каладиум сегинум в течност без цвят и без мирис като водата. И като нея — без вкус.