Дълга целувка за сбогом

Ейб Соколов влезе, хвърли едно око, разкрещя се и прати цяла армия от прокурорски сътрудници да ровят из библиотеката. После хукна към кабинета на съдията. Вените по врата му пулсираха. Аз подтичвах след него.

Не знам дали от лошо храносмилане или от появата ни, но съдията изглеждаше много измъчен. Край библиотечката в ъгъла Дженифър Логан прелистваше някакъв правилник за съдебните демонстрации. Междувременно съдията Крейн се оригваше и слушаше блеенето на Соколов.

— Цирк — възмущаваше се Соколов. — Театралничене за пред телевизията. Безсмислени фокуси, целящи да отклонят вниманието от вината на подсъдимия.

— Обосновахме твърдението си — възразих аз. — Доктор Ригс заяви пред съда, че удар от карате може да причини смърт. Свидетелят е опитен каратист. Бил е в болничната стая малко преди смъртта на жертвата. Нека видим колко силно може да удря Краля на каратистите.

— Ако свидетелят откаже да удря онези неща, не мога да го накарам — рече уморено съдията. — А дори и да иска, склонен съм да отменя демонстрацията. Засега отлагам решението. Нека видим какво ще излезе от показанията, но ви предупреждавам, мистър Ласитър, без циркови номера.

Ейб Соколов изтърча в коридора да си шушука със свидетеля. Сигурно го инструктираше да не изтъква уменията си и на всяка цена да стои по-надалече от плочките. Дженифър Логан преглеждаше няколко разноцветни папки с резултатите от библиотечното проучване. Приставът доведе съдебните заседатели и аз започнах да си печеля хляба с пот на чело.

Разпитах Серхио за обучението му, за наградите, за черния пояс и за любимото му доджо37.

— Златен медал от първенството на Флорида по спортно карате, никому нищо лошо не правим — каза той. Явно помнеше съветите на Соколов. — Сребърен медал от местното първенство в Атланта. Тренирам от петнайсет години.

Накарах го да разкаже на заседателите, че освен това се занимава с вдигане на тежести, китайски бокс, джудо и айкидо.

— Вие сте много силен, нали? — попитах аз.

— Горе-долу.

Каква скромност.

— Смятате ли се за добър каратист?

— Щом казвате.

Мъчеше се да увърта.

— Погледнете тази купчина плочки. Мислите ли, че можете да ги счупите с един удар?

— Кой знае?

— На видеозаписа от първенството на Флорида чупите цяла купчина дъски като клечки за зъби. Да го изгледа ме ли?

Соколов скочи да възразява.

Съдията Крейн, по-измъчен от когато и да било, ни гледаше отвисоко и личеше колко е отчаян, че трябва да се намеси. Озърна се към журналистите, но никой не му подсказа как да отсъди.

— Мистър Соколов, водим дело за тежко престъпление и не желая да ограничавам защитата. А вие, мистър Ласитър, карайте по същество. Възражението се отхвърля.

Аз погледнах свидетеля и повиших глас.

— Истината е, че не ви бива чак толкова, та да строшите двайсет плочки с един удар, нали?

— Ъ? — озадачи се Серхио. Сигурно често му се случваше.

— Вероятно Шигеру Фунакоши може да го направи — подхвърлих аз. — Нали той ви би в Атланта?