Кладенецът на възнесението

— Може би — рече Вин. — Но има и по-добър начин, ОреСюр. Чак когато Келсайър ме намери, осъзнах, че животът може да е хубав. Не е необходимо да живееш в свят на недоверие, да се спотайваш в сенките, да стоиш настрана.

— Да, ако си човек. Но аз съм кандра.

— И пак можеш да се довериш. Не трябва да мразиш господарите си.

— Не ги мразя всичките, господарке.

— Но не им вярваш. Не им се доверяваш.

— Нищо лично, господарке.

— Да, така е. Не ни вярваш, защото се боиш да не ти причиним зло. Това ми е познато — отначало все го очаквах от Келсайър. — Тя се замисли. — Но, ОреСюр, никой не ни предаде. Келсайър беше прав. Струва ми се невероятно сега, но хората от неговата група — Хам, Доксон, Бриз — те са добри хора. И дори някой от тях да ме предаде, все още бих предпочела да им вярвам. Мога да спя нощем, ОреСюр. Да изпитвам спокойствие, да се смея. Животът е различен. По-добър.

— Вие сте човек — продължи да упорства ОреСюр. — Можете да имате приятели, защото те не се страхуват да не ги изядете, или поради някои други глупави предразсъдъци.

— Не съм мислила подобни неща за теб.

— Така ли? Господарке, преди малко признахте, че ме мразите, защото съм изял Келсайър. И защото спазвам Договора. Е, поне бяхте искрена. Хората не ни харесват. Ненавиждат ни, защото поглъщаме мъртъвците им, макар и само за да приемем формата им. Не ми казвайте, че не сте чували какво се разправя за нас. Наричат ни Мъгливи духове — същества, които крадат очертанията на хората, излезли в мъглите. Смятате ли, че подобни чудовища, с които плашат децата, могат да бъдат приети във вашето общество?

Вин се намръщи.

— Това е и целта на Договора, господарке — продължи ОреСюр със сподавен глас, доколкото това бе възможно от устата на овчарка. — Чудите се защо просто не избягаме от вас? Защо не се слеем с обществото ви и не станем невидими? Опитахме го. Много отдавна, когато Последната империя бе още млада. Но хората ни откриха и започнаха да ни избиват. Използваха Мъглородни, за да ни ловят, защото в онези дни имаше много повече аломанти. Намразиха ни, защото се страхуваха, че ще ги изместим. Почти ни бяха довършили, но тогава измислихме Договора.

— Но какво значение има това? — попита Вин. — Все още правите същите неща, нали?

— Да, но сега го правим по ваша заповед — обясни ОреСюр. — Хората обичат властта, обичат да контролират дори по-силните от тях. Ние предложихме да ви служим и измислихме този Договор — такъв, който кандра ще спазват докрай. Ние не убиваме хора. Вземаме само костите, и то след като ни наредят. Служим сляпо на господарите си. Правим тези неща оттогава и хората престанаха да ни изтребват. Все още се боят от нас, но поне знаят, че ги слушаме. Ние се превърнахме в оръдия. И докато ви се подчиняваме, господарке, ние ще оцеляваме. Ето защо ви служа. Ако наруша Договора, това ще означава да предам сънародниците си. Не можем да се бием с вас, защото имате Мъглородни, така че трябва да ви служим.