Кладенецът на възнесението
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-146-7
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кладенецът на възнесението». Краткое содержание книги:
— Така е. Когато горя атиум, често избягвам някоя атака още преди да разбера откъде идва.
Хам кимна.
— И тъй — рече Вин. — Какво друго?
— Това е, Вин — отвърна Хам. — Крадците доста говорят на тази тема — всички се страхуваме да излезем срещу Мъглороден. Това са двете възможности — изненада или положение, от което няма измъкване. Съжалявам.
Вин се намръщи. Нито една от двете възможности не й се струваше подходяща, ако я нападнат неочаквано.
Хам се засмя.
— Защо просто не избягваш ситуациите, в които ще ти трябва атиум? Никой не знае какво ни очаква, ако те изгубим…
Вин кимна, макар да не беше сигурна, че Хам я вижда в мрака. После махна на ОреСюр и тръгна към стената на Цитаделата, като остави Хам сам на павираната алея.
— Господарке — рече ОреСюр, когато се качиха на стената, — бихте ли ми обяснили защо трябваше да плашим господаря Хамънд? Нали е ваш приятел.
— Това е изпитание — отвърна тя, спря между две бойници и погледна към града.
— Изпитание, господарке?
— За да видя дали ще използва аломантия. Така вече зная, че той не е самозванецът.
— Аха — отвърна кандрата. — Хитро, господарке.
Вин се усмихна.
— Благодаря. — Забеляза, че към тях се приближава патрул. Не искаше да разговаря с войниците и затова кимна към най-горната караулна, хвърли една монета, тласна се от нея и скочи на караулната. ОреСюр дотича при нея, като използва странната мускулатура на кандра, за да прескочи широката десетина стъпки пропаст.
Вин седна, скръсти ръце и потъна в размисъл, а ОреСюр се излегна на ръба на покрива, провесил лапи надолу. Вин си спомни нещо. „ОреСюр смята, че кандрата не може да придобие аломантични сили, ако изяде аломант… но възможно ли е самата кандра да е аломант? Така и не привършихме този разговор“.
— Това ми подсказва, че човекът не е кандра, нали? — попита тя и се обърна към ОреСюр. — Защото вие, кандрите, нямате аломантични способности. Права ли съм?
ОреСюр не отговори.
— ОреСюр?
— От мен не се изисква да отговарям на този въпрос, господарке.
„Да — въздъхна Вин. — Договорът. Как ще хвана другата кандра, след като ОреСюр не отговаря на въпросите ми?“ Сви раздразнено устни и се загледа в безкрайните мъгли.
— Планът ви ще успее, господарке — обади се тихо ОреСюр.
Вин извърна глава към него. Той лежеше, отпуснал глава на предните си лапи, и гледаше към града.
— Всеки, от когото доловите аломантия, няма да е кандра.
Вин усети неохота в гласа му, а и той не я гледаше. Сякаш говореше насила, сякаш издаваше информация, която би трябвало да запази скрита.
„Толкова е потаен“.
— Все пак благодаря — каза тихо.
ОреСюр сви кучешките си рамене.
— Зная, че не ти е приятно да работиш с мен — продължи Вин. — И двамата бихме предпочели да не сме заедно по цели нощи. Но някак трябва да се спогодим.
ОреСюр кимна отново, извърна муцуна настрани и попита:
— Защо ме мразите?
— Не те мразя.
ОреСюр я погледна и повдигна вежди. Имаше мъдрост в тези очи и разбиране. Вин го забеляза с изненада. Никога досега не бе забелязвала тези неща у него.
— Аз… — Вин млъкна и извърна глава. — Все още не съм свикнала с мисълта, че изяде тялото на Келсайър.
— Не вярвам да е това. Твърде сте умна, за да се притеснявате от подобен факт.
Вин смръщи вежди, но кандрата не сваляше поглед от нея. Тя се обърна и пак се загледа в мъглите. „Защо ли повдига този въпрос? Тъкмо бяхме започнали да се разбираме. Всъщност наистина ли искам да знам отговора?“
— Сигурно защото ти знаеше — прошепна тя.
— Прощавайте, господарке?
— Ти знаеше — повтори тя, загледана в мъглите. — Ти беше единственият от групата, който бе наясно, че Келсайър ще умре. Той ти е казал, че ще позволи да го убият и че можеш да изядеш костите му.
— Ах — въздъхна тихо ОреСюр.
Вин втренчи пронизващия си поглед в овчарката.
— Защо не ни каза? Наясно беше какво изпитваме към Келсайър. Не ти ли мина през ума да споделиш с нас какво е намислил този идиот? Че бихме могли да го спрем, да потърсим друг начин?
— Не бива да сте тъй сурова, господарке.
— Нека ти кажа тогава. Беше ми страшно тежко, когато той умря. И когато ти дойде при мен по негова заповед. Но не ми каза какво си направил.