Времето на близнаците
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Времето на близнаците». Краткое содержание книги:
Кризания — красивата и отдадена на Паладин свещенослужителка, се опитва да използва вярата си, за да го разубеди. Тя остава сляпа за мрачните му намерения. Постепенно той я оплита в своя коварен капан.
Предупреден за замисъла на Рейстлин, обезумелият Карамон се връща назад във времето в обречения град Истар, в дните преди Катаклизма. Там, заедно с кендера Тасълхоф, той ще се опита да спаси душата на своя брат-близнак.
Войниците изправиха Карамон на крака и започнаха щателно да го претърсват, пъхайки ръце дори под кожените му панталони. Те намериха в пояса му една кама, която подадоха на капитана си и някакво плоско шише, което единият от тях отвори и след като помириса, захвърли с отвращение.
Другият войник махна с ръка към тялото на паважа. Капитанът коленичи до него и повдигна плаща. Тас го видя да поклаща глава. Сетне с помощта на единия от войниците си капитанът го вдигна внимателно и го понесе обратно по малката уличка. Минавайки покрай Карамон, той му каза нещо. Кендерът чу циничната дума и се потресе от изненада, а очевидно и Карамон се почувства така, защото лицето му стана бяло като платно.
Поглеждайки към Денубис, Тас видя, че свещеникът е свил устни и почувства пръстите му да треперят върху рамото му.
И тогава Тас разбра.
— Не — каза той тихо във внезапен изблик, — о, не! Не е възможно да си мислят това! Карамон не би посегнал и на мишка! Той не е наранил лейди Кризания! Той се опитваше да й помогне! Затова дойдохме тук. Или поне това беше една от причините. Моля ви! — Тас се завъртя към Денубис, сключвайки ръце като в молитва. — Моля ви, трябва да ми помогнете! Карамон е войник. Той е убивал наистина! Но само противни създания като дракониди и таласъми! Моля ви, моля ви, трябва да ми повярвате!
Но Денубис посрещна думите му със строг поглед.
— О, не! Как е възможно да си мислите това? Мразя това място! Искам да се върна у дома! — извика Тас отчаян, виждайки покрусеното и смутено лице на Карамон. Избухвайки в сълзи, кендерът зарови лице в ръцете си и захлипа горчиво.
Малко по-късно Тас почувства една ръка да го докосва, сетне тя се поколеба за миг и накрая го потупа нежно по рамото.
— Хайде, хайде — рече Денубис. — Ще можеш да разкажеш историята си. Твоят приятел също. И ако сте невинни, нищо лошо няма да ви се случи. — Но Тас чу свещеникът да въздъхва. — Приятелят ти беше пиян, нали?
— Не е вярно — изсумтя Тас и погледна Денубис умолително. — Не е пил нито капка, кълна се…
Гласът на кендера обаче заглъхна при вида на Карамон, който се приближаваше към тях, воден от гвардейците. Лицето на исполина беше изпоцапано с улична нечистотия и боклуци, а на устната му имаше рана, от която течеше кръв. Очите му бяха безумни и кървясали, а в израза на лицето му се четеше бездушие и страх. Последствията от пиянските му изстъпления се виждаха ясно в подпухналите му, зачервени бузи и треперещите му крайници. Зяпачите, които се бяха събрали наоколо, започнаха да подвикват подигравателно.
Тас овеси глава. „Какво направи Пар-Салиан — питаше се той смутен. Объркало ли се е нещо? В Истар ли сме изобщо?“ Или магията ги беше запратила някъде другаде? А може би всичко това беше някакъв ужасен кошмар…
— Коя е тя… Какво е станало? — разпитваше Денубис капитана. — Прав ли се оказа Тъмния?
— Дали се е оказал прав? Разбира се, че е прав. А кога изобщо е грешал? — сопна му се капитанът. — А що се отнася до това коя е тя, не зная, но е член на вашия орден. Носи медальона на Паладин на врата си. И е ранена доста тежко. Дори си помислих, че е мъртва, но долових лек пулс на шията й.
— Мислиш ли, че е била… че е била… — Денубис се запъна.
— Не зная — отвърна капитанът мрачно. — Но е била пребита. Предполагам, че е получила някакъв припадък. Очите й са широко отворени, но като че ли не вижда и не чува нищо.
— Трябва да я пренесем веднага в Храма — каза рязко Денубис, макар Тас да чу гласа му да трепери. В това време гвардейците разпръскваха тълпата, отблъсквайки най-любопитните с копията си.
— Всичко е под контрол. Хайде, разотивайте се. Пазарът скоро ще бъде затворен. По-добре направете последните си покупки, докато все още имате време.
— Нищо не съм й сторил! — каза Карамон мрачно. Той трепереше от ужас. — Нищо не съм й сторил — повтори исполинът докато по лицето му се стичаха сълзи.
— Да бе! — отвърна капитанът язвително. — Отведете тези двамата в затвора — нареди той на войниците си.
Тас прохленчи. Един от гвардейците го сграбчи грубо, но кендерът — объркан и замаян — се вкопчи в мантията на Денубис и отказа да се пусне. Свещеникът, който бе положил ръка върху безжизненото тяло на Кризания, се извърна бързо, усетил ръцете му.
— Моля ви — поде Тас, — моля ви, той казва истината.
Строгото лице на Денубис се смекчи.
— Ти си верен приятел — каза свещеникът благо. — Една доста необичайна черта за кендер. Надявам се, че доверието ти в този човек е оправдано. — Сетне Денубис разсеяно и тъжно погали главата на Тас. — Но трябва да разбереш, че когато човек пие, алкохолът го кара да прави неща…
— Хайде, тръгвай веднага — озъби се войникът и дръпна рязко Тас. — Зарежи този театър. Няма да ти свърши работа.