Кръвни братя

Този път Кал се усмихна самодоволно.

— Не мога да ти помогна.

— Есмералда вари нещо в кухнята.

— Гулаш… Казва се Сибил.

— Каквото и да е, мирише приятно, не мога да отрека, а тя — още по-приятно. Но ме пръждоса от кухнята, когато влязох да взема пакет чипс за мезе на бирата.

— Искаш ли ти да готвиш за шестима?

Гейдж само изсумтя и опря крака на масичката.

— Колко, казват, че ще натрупа?

— Около метър. — Кал се настани до него в същата поза. — Преди време нямаше нищо, което да обичаме повече от снега. Никакво училище, пързаляне с шейни, битки със снежни топки…

— Хубави дни бяха, приятелю.

— Сега зареждаме генератора, мъкнем дърва за камината и купуваме резервни батерии и тоалетна хартия.

— Гадно е да си пораснал.

Все пак седяха на топло и докато снегът навън се сипеше на парцали, имаше светлина и храна. „Няма от какво да се оплакваме“, реши Кал, загребвайки от купата гореща пикантна гозба, в чието приготвяне не бе взел никакво участие. Освен това имаше кнедли, които бяха негова слабост.

— Неотдавна минах през Будапеща. — Гейдж хапна лъжица гулаш, докато гледаше Сибил. — И там не съм опитвал по-вкусен гулаш.

— Всъщност този не е унгарски. По сърбохърватска рецепта е.

— Адски вкусно ястие — отбеляза Фокс. — Откъдето и да е рецептата.

— Самата Сибил е източноевропейски миш-маш. — Куин с наслада хапна половината от единствената кнедла, която бе решила да си позволи. — Хърватски, украински, полски… и малко френски гени, от които идва усета й за мода и сприхавият й нрав.

— Кога родът ти се е преселил тук? — попита Кал.

— Още през седемнадесети век или малко преди Втората световна война, зависи от линията. — Но после разбра причината за въпроса му. — Не зная дали има връзка с Куин и Лейла или каквото и да е от всичко това. В момента проучвам.

— Чувстваме се свързани, откакто се познаваме — сподели Куин.

— Така е.

Кал разбираше това приятелство, долавяше го в погледите, които разменяха двете жени. То нямаше нищо общо с кръвта, а произтичаше изцяло от сърцето.

— Паснахме си още първия ден, всъщност вечер, в колежа. — Куин хапна още едно миниатюрно парче кнедла с гулаша. — Запознахме се в коридора на общежитието. Стаите ни се намираха една срещу друга. След два дни се събрахме в едната. Съквартирантките ни нямаха нищо против размяната. Живяхме заедно до края на следването.

— И сега отново — отбеляза Сибил.

— Помниш ли как ми гледа на ръка в онази вечер?

— Гледаш на ръка? — попита Фокс.

— Когато съм в настроение. Циганска жилка — добави Сибил с прочувствен жест.

Кал усети буца в стомаха си.

— В Холоу е имало цигани.

— Наистина ли? — Сибил внимателно повдигна чашата си и отпи. — Кога?

— Трябва да проверя, за по-сигурно. Зная го от разказите на баба си, която ги е чувала от своята баба. Циганите пристигнали едно лято и си устроили лагер.