Кръвни братя
- Автор: Робертс Нора
- Серия: Sign of Seven Trilogy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954–26–0732–8
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Мистика
Электронная книга - «Кръвни братя». Краткое содержание книги:
Тази легенда привлича в Хокинс Холоу журналистката и писателка Куин Блек, която се надява да посвети новата си книга на зловещите събития. Едва февруари е, но Кейлеб Хокинс, потомък на основателите на града, вече е усетил надигащото се зло. Въпреки че не може да забрави началото на преживяния ужас в горите преди двадесет и една години, той съзнава, че досега знаменията за надигащото се зло никога не са били толкова ясни. Кал ще се нуждае от помощта на своите най-добри приятели — Фокс и Гейдж, — а поради необяснима причина, и от помощта на Куин. Тя също вижда злото, което повечето местни хора не могат да видят, и се чувства свързана с града… и с Кал. Когато зимата отмине и настъпи пролет, Кал и Куин ще се освободят от задръжките си и ще се предадат на неустоимото желание. Ще положат крайъгълния камък на група мъже и жени, свързани от съдбата, страстта и борбата срещу онова, което се задава от мрака…
Заинтригувана, Куин наклони глава.
— Какво имаш предвид?
— Все още не зная, но е нещо, върху което трябва да помислим.
Осемнадесета глава
Кал не знаеше в колко часа си бяха легнали. Но когато отвори очи, слабата светлина на зимното слънце се процеждаше през прозореца. На нея видя, че все още се сипят съвършени едри снежинки като в холивудски коледен филм.
В спокойната тишина, която само снегът можеше да създаде, звучеше кротко и доволно похъркване. Идваше от Лъмп, който спеше изтегнат до таблата на леглото като рунтаво одеяло. Обикновено Кал не позволяваше това, но сега звукът, тежестта и топлината му носеха огромна наслада.
От сега нататък, реши той, щеше навсякъде да взема проклетото куче със себе си.
Ходилото и глезенът му бяха притиснати под тялото на Лъмп и Кал се раздвижи, за да ги освободи. Това накара Куин да се плъзне към него и да издаде тиха въздишка, докато се опитваше да провре крака си между неговите. Бе облечена с памучни дрехи, които не можеха да се нарекат секси, и през нощта така бе заклещила ръката му, че сякаш го пробождаха безброй иглички. Това би трябвало поне малко да го дразни.
А то му носеше наслада.
Щом лежаха сгушени заедно, докато навън валеше холивудски сняг, не му хрумна причина да не се възползва.
Усмихна се, плъзна ръка под тениската й, по топлата гладка плът. Когато стигна до гърдите й, усети ударите на сърцето й под дланта си, спокойни като хъркането на Лъмп. Лениво заигра с пръсти, загледан в лицето й. Леко и нежно обходи зърното й и почувства възбуда, когато си представи как го всмуква и как го гали с език.
Тя отново въздъхна.
Ръката му се спусна надолу, прокарвайки върховете на пръстите си по корема й, под памучната материя, докато достигна до бедрото й. После отново нагоре. Надолу, нагоре, нежни движения, които все повече се приближаваха към центъра й.
Звукът, който Куин издаде в съня си, бе тих и безпомощен.
Бе влажна, когато я докосна, гореща, когато проникна в нея. Навлизайки, сниши устни към нейните и заглуши въздишките й.
Тя се събуди и в този миг тялото й изригна, а съзнанието й просто изплува от съня във вълна от блаженство.
— О, господи!
— Шшт! — засмя се той до устните й. — Ще събудиш кучето.
Придърпа клина й надолу и се обърна. Преди умът й да се проясни, се надигна над нея и я изпълни.
— О! Боже мой! — Гласът й прозвуча задъхано и затрепери. — Добро утро.
Кал отново се засмя и започна да се движи във влудяващо бавен ритъм. Тя се опита да го следва, да се владее и бавно да се издигне с него, но насладата я заслепи и тласна към върха.
— Господи! Господи! Не мога…
— Шшт! — повтори той и устните му заиграха с нейните. После прошепна: — Ще напредвам бавно. Просто се отпусни.
Не можеше да стори друго. Тялото й вече бе в негова власт. Изцяло в негова власт. Когато отново се понесе нагоре, не й бе останал дъх да извика.
В пълно блаженство и изтощение, Куин лежеше под тежестта на Кал. Бе отпуснал глава върху гърдите й и тя заигра с косите му. Представи си, че е някаква далечна неделна утрин, в която нямат други неотложни въпроси, освен дали да се любят отново преди или след закуска.
— Някакви специални витамини ли вземаш? — полюбопитства Куин.
— Ммм?
— Имам предвид впечатляващата ти издръжливост.
Усети как устните му се присвиха до нейните.
— Просто живот на чисто, Русокоске.
— Може би е благодарение на боулинга. Може би ти действа… Къде е Лъмп?
— Засрами се по средата на шоуто. — Кал се обърна и посочи с жест. — Ето там.
Куин погледна и видя кучето на пода, захлупило глава в ъгъла. Затресе се от смях.
— Засрамихме кучето. Случва ми се за първи път. Господи! Чувствам се толкова добре. Как може да се чувствам така след снощи? — Поклати глава и протегна ръце, преди да ги обвие около Кал. — Ето какъв е смисълът, нали? Когато в света настава истински ад, все още имаме това.
— Да. — Той се надигна и посегна да приглади разрошените си коси, докато я гледаше. — Куин… — Хвана ръката й и заигра с пръстите й.
— Кал… — каза тя, имитирайки сериозния му тон.
— Ти допълзя във виелицата, за да ми помогнеш да спася кучето си.
— Добро куче е. Всеки би сторил същото.
— Не, не всеки. Не си толкова наивна, че да го мислиш. Фокс и Гейдж — да. Заради кучето и заради мен. Лейла и Сибил — може би. Или се увлякоха покрай теб, или така са устроени.