Моят път към теб
- Автор: Спаркс Николас
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-221-1
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Моят път към теб». Краткое содержание книги:
Аманда и Досън се влюбват безумно в гимназията. Макар да принадлежат към различни социални прослойки, техните чувства са неподвластни на неписаните правила в малкото южно градче. Непредвидими обстоятелства разделят влюбените и ги запращат по противоположни житейски пътеки.
След години Аманда и Досън се срещат отново…
И двамата не са забравили страстната първа любов, която ги е белязала завинаги. Изправени пред болезнени спомени, те трябва да открият дали любовта може да пренапише миналото и да заличи настоящето.
Хроникьорът на човешката душа Никълъс Спаркс е ненадминат в умението си да разказва необикновените истории на обикновените хора. С шумен успех са приети филмите по незабравимите му романи.
Никълъс Спаркс е автор на „Нощи в Роданте“, „С дъх на канела“, „Последна песен“, „Един ден, един живот“, „Завой на пътя“, „Талисманът“ и „Пристан за двама“.
Тя се стараеше да слуша внимателно думите на лекаря, но след това помнеше само два факта.
Джаред може и да не бъде одобрен от комисията — въпреки тежкото му състояние политиката на болницата е да не включват пациент, пострадал при катастрофа, в списъка на чакащите. Затова нямало гаранция, че ще бъде одобрен.
А вторият факт беше, че дори това да се случи, намирането на подходящо сърце и получаването му било въпрос на огромен късмет.
С други думи, шансовете и по двата пункта бяха минимални.
Не мога да кажа докога ще издържи.
Докато крачеха обратно към чакалнята, Франк изглеждаше не по-малко объркан от нея. Нейният гняв и неговата вина издигаха непроницаема стена между двамата. Час по-късно при тях дойде сестра с вестта, че Джаред е стабилизиран засега, и двамата могат да го посетят в интензивното отделение.
Стабилизиран засега.
Аманда и Франк застанаха до леглото на сина си. За нея не беше проблем да види в съзнанието си образа му на дете, както и на младия мъж, в какъвто се беше превърнал, но за нищо на света не можеше да свърже тези образи с картината на безжизненото тяло в леглото тук. Франк шепнеше извиненията си, „дръж се, сине“, и в душата на Аманда изригна вулкан от гняв, който едва удържаше.
Небръснат и съсипан, само за една нощ Франк сякаш бе остарял с поне десет години — олицетворение на нещастието, само дето тя не успя да изпита и следа от съчувствие за вината, която чудесно знаеше, че той изпитва.
Аманда прокара ръка по косата на Джаред, вслушвайки се в ритмичните звуци на апаратите наоколо. Сестрите вършеха задълженията си около останалите болни от другата страна на паравана, нагласяваха накрайниците, проверяваха абокатите и катетрите, все едно това беше най-обикновен ден. Обикновен ден от живота на една болница. Само че какво обикновено имаше тук? Това бе краят на онзи живот на семейството й, с който беше свикнала.
Предстоеше събиране на комисията по трансплантация. Нямаха практика да включват в списъка на чакащите пациенти като Джаред. Отхвърлеха ли кандидатурата му, той щеше да умре.
Лин се появи в болницата с Анет, която притискаше до гърдите си любимата си плюшена маймуна. Сестрите направиха изключение и пуснаха момичетата в интензивното, за да видят брат си. Лин, бледа като платно, пристъпи до Джаред и го целуна по бузата. Анет остави маймунката до него на леглото.
В една от конферентните зали няколко етажа по-горе комисията по трансплантация се събра на извънредно заседание. Доктор Милс изложи случая и проведеното досега лечение, както и спешната нужда от трансплантация.
— Тук пише, че страда от конгестивна сърдечна недостатъчност — обади се един от присъстващите, докато държеше доклада пред себе си.
— Както съм отбелязал в подробния доклад, частично счупване на костта е причинило сериозни увреждания в дясната камера.
— Счупването най-вероятно е резултат от автомобилната катастрофа — продължи членът на комисията. — Общата ни политика е да не трансплантираме сърце на пострадал при катастрофа.
— Само защото те не живеят достатъчно, за да се възползват от новото си сърце — посочи доктор Милс. — Този пациент обаче е оцелял. Той е млад и в добро здраве и има добра здравословна перспектива. Причината за счупването засега е неизвестна и както добре знаем, конгестивната сърдечна недостатъчност не отговаря на изискванията за трансплантация. — Той остави папката и се наведе леко над масата, зад която седяха заседаващите. Спря очи върху лицето на всеки от тях. — Съмнявам се, че този пациент ще издържи повече от двайсет и четири часа. Трябва да го включим в списъка. — Нотки на молба се долавяха в гласа на лекаря. — Много е млад. Нека му дадем шанс да живее.
Няколко души размениха погледи, изпълнени със скептицизъм. Милс знаеше какво мислят. Този случай не само бе в противоречие с политиката им, но и времето беше много малко. Нямаше почти никакъв шанс да се появи навреме донор, което означаваше, че решението, което ще вземат, е без особено значение. Това, което не казаха гласно, беше най-обикновена сметка. Със сигурност беше свързано с пари. Ако включат Джаред, пациентът ще бъде отчетен като успех или неуспех на цялата програма за трансплантация на болницата. От това зависеха допълнителните средства за проучвания и операции, парите за бъдещи трансплантации. А в по-дългосрочен план — повече хора, които ще получат нови сърца, дори ако един живот бъде пожертван сега.