Тъмен пламък
- Автор: Ноэль Алисон
- Серия: Immortals #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-954-685-855-9
- Переводчик: Яна Маркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Тъмен пламък». Краткое содержание книги:
Преди да е станало прекалено късно, тя се обръща за помощ към Джуд и рискува всичко, което познава и обича, за да спаси себе си и бъдещето си с Деймън.
Вглеждам се в чашата си, после и в парченцата от разтрошената курабия, сякаш мога да открия отговора в тях. Разбирам, че всичко, което съм направила досега, всяко незначително, неблагоразумно или срамно дело, което съм извършила, е стъпка по пътеката, която ме доведе тук отново. Тук, обратно в кухнята на Ава. Място, в което изобщо не смятах, че ще се върна.
Прокарвам пръст по ръба на чинийката, после още веднъж и още веднъж. Опитвам се да преценя шансовете си — които изобщо не са големи… След което вдигам очи, срещам погледа й, усмихвам се и казвам:
— Дума.
Двайсет и девета глава
Още не съм почукала на вратата — и Деймън вече е тук. Всъщност, като се замисля, винаги е така. При това и в буквалния, и в преносния смисъл. Винаги е бил тук — или най-малкото през последните четиристотин години — точно както в момента е застанал пред мен, с боси крака и разтворен на гърдите халат, разрошена коса, която жадувам да докосна, и се вглежда в мен с натежали от съня клепачи.
— Здравей! — поздравява ме с нисък, дрезгав, сънлив глас.
— Здрасти — усмихвам се в отговор и го повличам след себе си към стълбите. — Ти всъщност не се шегуваше, когато каза, че винаги усещаш присъствието ми… нали?
Той обвива длан около моята, а пръстите на другата си ръка прокарва през лъскавите си къдрици. Вероятно се опитва да ги укроти и приглади, но аз го спирам с усмивка. Твърде рядко го виждам в това състояние — полусънен, разрошен и леко раздърпан, с набола брада и толкова различен от обичайния си образ. Не мога да отрека, че ми допада.
— Е, какво става? — пита ме, когато влиза след мен в своята „специална“ стая, като едновременно с това почесва брадичката си и ме наблюдава как се увъртам около колекцията му от много стари и много ценни предмети.
— Ами, като за начало, вече съм добре.
Обръщам гръб на безценния му портрет от Пикасо. Предпочитам да виждам пред себе си много по-сексапилния и истински Деймън от плът и кръв. После го поглеждам сериозно и решително:
— Тоест… може би все още не съм се възстановила напълно, но определено се движа в правилната посока. Ако се придържам към начертаната програма, няма да ми отнеме много време.
— „Програма“?
Той се обляга на старото канапе и вперва поглед в мен. Оглежда ме толкова внимателно и настойчиво, че несъзнателно започвам бързо и нервно да приглаждам роклята си с ръце. Чувствам се неловко, някак засрамена. Мисля си, че можех да отделя време и да проявя нещо ново и хубаво, преди да дотърча тук.
Само че бях толкова изтощена след разговора си с Ава и серията лечебни и пречистващи медитационни упражнения, на които ме подложи, че… ами, просто не можех да чакам повече. Нямах търпение да му кажа… да бъда отново с него.
— Ава ми приложи нещо като… бързо почистване — разсмивам се, — но на ума, не на тялото — никакви спа продукти и странни процедури, включващи камъни и кал. Казва, че ще ме накара да се чувствам… ъ-ъ…
Свивам рамене и след кратка пауза довършвам: — по-добре, отново цяла, обновена и обогатена. — Ама… не беше ли по-добре още вчера? Така поне ми каза, когато бяхме в Съмърленд. — Той наклонява главата си на една страна и ме поглежда изпитателно.
Кимвам, решена да мисля само за първото си пътуване, това с Деймън, но не и за второто, което последва ужасната сцена с Роман — тогава, когато налетях на Джуд.
— Така е, обаче… сега се чувствам още по-добре… по-силна… съвсем като старото ми „аз“.
Поглеждам го внимателно. Знам, че трябва да премина през следващата част — признанието е част от ритуала по пречистването. Всъщност тези действия са почти идентични е дванайсетте стъпки от програмата за преодоляване на зависимости. Като се замисля — аз самата не се различавах значително от който и да било наркоман, борещ се е пристрастяването си.
— Ава твърди, че съм била пристрастена към отрицанието и съпротивата. — Преглъщам мъчително и се насилвам да не отклонявам погледа си, колкото и да ми е трудно. — И не става въпрос само за магията, нито за Роман. Според нея съм била пристрастена към непрекъснато мислене за страховете си, за всички лоши неща в живота си, като… ами, сещаш се, като неправилните решения, които вземах, невъзможността да бъдем заедно с теб и… разни други. А също така смята, че чрез всички неща, които правех и върху които се фокусирах, на практика съм привличала… ъ-ъ… мрака и тъгата и… и Роман също… в резултат на което пък съм се откъснала от хората, които обичам. Като теб например.