Фантом

Краката на Олег се тресяха от нерви.

— Опитах се да измеря пулса на Густо и го успокоих, че ще повикам помощ, но той не реагира. Пулсът му се изгуби. Обезумял от паника, хукнах навън.

Олег рязко изправи гръб, сякаш го прониза болка, преплете пръсти и опаса с тях главата си. Продължи със задавен глас:

— Понеже бях друсан, не можех да разсъждавам трезво. Слязох до реката. Прииска ми се да поплувам с надеждата, че с малко късмет може и да се удавя. После чух сирените и ме хванаха… Пред очите си непрекъснато виждах грачещата човка и ръката, прерязваща гърлото. Не посмях да гъкна. Знам на какво са способни тези хора.

— На какво?

— Удрят те по най-слабото място. Първо се изплаших, че ще посегнат на мама.

— Но е било по-лесно да отвлекат Ирене. Никой няма да забележи изчезването на бездомно момиче.

Олег погледна Хари и преглътна с мъка.

— Значи ми вярваш?

Хари вдигна рамене.

— Слабостта ми към теб винаги ме е правела доверчив, Олег. Така е, когато… сещаш се.

Очите на Олег плувнаха в сълзи.

— Но… моята версия звучи абсурдно. Всички доказателства…

— Напротив. Пъзелът се подрежда. Барутният нагар се е образувал, когато си се спуснал да отнемеш оръжието на нападателя. По теб е открита кръв от Густо, защото си се навел да провериш пулса му. По същата причина си оставил и отпечатъци от пръстите си по тялото му. А фактът, че очевидците са видели само теб да излизаш от сградата, се обяснява много лесно: убиецът се е вмъкнал в разбития офис, а се е измъкнал през прозореца — по аварийната стълба към реката. Затова не си чул стъпки по стълбите.

Олег беше приковал замислен поглед в гърдите на Хари.

— Кой и защо е убил Густо?

— Рано е да се каже, но според мен познаваш убиеца.

— Аз ли?

— Да. Затова е използвал жестове, вместо да говори. Не е искал да рискува да го познаеш по гласа. Носел е балаклава — още едно доказателство, че доста хора в наркосредите го познават. И не на последно място бившите и настоящите обитатели на квартирата ви.

— Но защо е решил да ме пощади?

— Виж, това не знам.

— Нищо не разбирам. Тогава ме остави жив, а после, в затвора, се опитаха да ме убият, макар че не бях обелил и дума.

— Вероятно не е получил изрични инструкции как да действа с евентуални свидетели. Поколебал се е. От една страна, си е казал той, рискувам да ме разпознае по фигурата, езика на тялото, походката, но от друга, толкова е надрусан, че едва ли ще забележи подробности.

— Дрогата спасява животи? — пошегува се предпазливо Олег.

— Така излиза. Шефът му обаче е застъпвал друго мнение и са отвлекли Ирене, за да си подсигурят мълчанието ти.

— Знаят, че докато я държат, няма да гъкна. Тогава защо се опитаха да ме убият?