Фантом

Двайсет и пета глава

Сутрешното слънце огряваше застаналия насред стаята Хари. Беше гол. От отсрещната сграда някаква жена го гледаше сънливо, докато дъвчеше филия хляб.

— Ханс Кристиан е разбрал едва преди четвърт час — обясни по телефона Ракел. — Освободили са Олег вчера следобед. Друг е признал за убийството на Густо. Не е ли фантастично?

„Фантастично е — помисли си Хари. — В значение на «нереалистично».“

— Кой е признал?

— Някакъв си Крис Реди, наричат го Адидас. От наркоконтингента. Застрелял Густо, защото онзи му дължал пари за амфетамини.

— Къде е Олег сега?

— Не знаем. Току-що научихме добрата новина.

— Мисли, Ракел! Къде може да е отишъл? — попита остро Хари — по-остро, отколкото му се искаше.

— Какво… какво ти става?

— Това самопризнание много ме смущава.

— В смисъл?

— Не схващаш ли? Изфабрикувано е!

— Не, не. Ханс Кристиан го е прочел. Реди е описал подробно и достоверно какво се е случило. Затова са пуснали Олег.

— Значи този Адидас е пречукал Густо заради дългове. Обясни ми как хладнокръвен убиец като него изведнъж решава да признае за убийството поради пристъп на гузна съвест?

— Разбрал е, че са щели да осъдят невинен човек…

— Забрави! В главата на всеки отчаян наркоман се върти само една мисъл: дрога. Няма място за угризения, повярвай ми. Този Адидас най-вероятно е закъсал здравата и срещу прилично възнаграждение се е съгласил на драго сърце да признае за убийство, а после да оттегли самопризнанията си, след като пуснат главния заподозрян от затвора. Не се ли досещаш какъв е замисълът? Щом котката не може да се вмъкне в клетката на птицата…

— Престани! — извика задавено Ракел.

— … тя ще се опита да подмами птицата сама да излезе оттам — довърши безмилостно Хари.

Ракел избухна в ридания. Хари знаеше, че просто е облякъл в думи подозрение, което, макар и смътно прокраднало се в ума ѝ, тя не е намерила смелост да допусне.

— Кажи ми нещо успокоително, Хари!

Той мълчеше.

— Не издържам повече на този постоянен страх — прошепна тя.

Хари си пое дъх:

— Преживявали сме и по-страшни неща. Ще се справим и този път.

Натисна червената слушалка. За пореден път се увери, че е станал блестящ лъжец.

Жената зад отсрещния прозорец му махна вяло с три пръста.

Хари прокара длан по лицето си.

Сега всичко зависеше от въпроса кой ще се добере по-бързо до Олег: той или те.

Мислѝ!

Бяха освободили Олег вчера следобед — някъде из Източна Норвегия. Къде е първото място, където ще отиде наркоман с абстинентен синдром? На „Плата“ в Осло или до скривалището си за дрога. Не може да се върне в апартамента на улица „Хаусман“ — местопрестъплението още е запечатано. Къде ще спи? Няма нито пари, нито приятели. В приюта на Армията на спасението? Олег със сигурно знае, че има вероятност да го засекат там, защото слуховете са плъзнали веднага.