Казанова
- Автор: Паркър Дерек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Казанова». Краткое содержание книги:
Не трябва да забравяме, че Казанова прекарва част от времето си в по-сериозни занимания от съблазняването на жени. Той предизвиква сензация в Мадрид, когато научава, че в града е пристигнал италиански композитор с намерението да напише нова опера в чест на Мочениго, и написва либретото за два дни. Операта е толкова успешна, че се играе две седмици без прекъсване и е посрещната с бурни аплодисменти.205 Казанова написва и текста на няколко песни за италианската певица Клементина Пелиция, която жъне големи успехи по онова време.
Мочениго поканва Казанова да прекара Великден в Аранхуес в двореца. Там Джакомо получава някакво възпаление, което се обостря и се появява подутина колкото пъпеш. Казанова настоява да го оперират и отокът спада. Докато още е на легло, той получава писмо от Менгс, в което художникът му обяснява, че местният свещеник го е обявил за безбожник, защото не се е причестил на Великден. Притеснен за репутацията си, Менгс моли приятеля си да намери друг подслон, щом се върне в Мадрид. Джакомо се вбесява, скъсва писмото, скача от леглото и отива да се изповяда в Аранхуес. После принуждава свещеника да напише писмо, в което да потвърди, че е добър християнин, и го изпраща в Мадрид. Казанова заминава с Мануци на екскурзия в Толедо, където е смаян от пищността на църквите (една златна статуя на светец е толкова тежка, че са необходими трийсет мъже, за да я вдигнат) и от красивите антики, събрани от епископа. Колекцията включва мозайка на дракон и фрагменти от базилика.
Джакомо се връща в Мадрид и наема стаи в къща, собственост на бащата на красивата доня Игнация. Той още се надява да я покори, особено след като вече знае, че тя е отпратила простоватия си годеник. Но този път Казанова подхожда много нежно и внимателно, защото Игнация не се поддава на ухажването му. По всичко изглежда, че от всички испанки е попаднал на най-непорочната. Двамата, заедно с братовчедка й, отиват на литургия в една църква, както и на корида извън Пуерта де Алкала. Казанова се възхищава на майсторската езда и сръчността на тореадорите, но зрелището го ужасява. „Тази жестокост се гледа хладнокръвно и кара чужденеца да трепери — пише той. — На този варварски спектакъл ми дожаля не толкова за бика, колкото за коня. Конят винаги става жертва на страхливостта на нещастния си ездач… Мрачното зрелище ме порази.“206
След коридата и вечерята Игнация му позволява целувка и ласки и, изглежда, се възбужда. Той е на път да я покори, но се появява баща й. На следващия ден девойката остава в леглото си със силно главоболие. Казанова седи до нея и не си позволява волности. Той е убеден, че причината за съпротивата й е нейната набожност. Свещениците са я предупредили, че плътските удоволствия са смъртен грях. Впоследствие обаче изповедникът й допуска грешка (ако това е истина), като отказва да й опрости греховете, ако не обещае никога повече да не остава насаме с Казанова. Игнация отказва, връща се при него и го ощастливява (дори му казва, че ще си намери по-състрадателен изповедник).
Уви, макар да му потръгва в любовта, Казанова претърпява поражение заради присъщата си прибързаност и погрешна преценка. Някой си барон Дьо Фратюр, познат от игралните маси, с когото се запознава в Спа, пристига в Мадрид. Той го посещава и след като загубва пари на карти го моли да му заеме 30 — 40 пистоли (2000 — 3000 днешни английски лири). Казанова отказва, защото не разполага с толкова средства. Но казва, че познава човек, който може да му помогне, и изпраща барона при Мануци.
205
За съжаление не е запазен нито един екземпляр. Името на композитора, както и заглавието на операта остават неизвестни. — Бел.а.
206
Спомени, 11, III, 88 — 89. — Бел.а.