Казанова
- Автор: Паркър Дерек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Казанова». Краткое содержание книги:
Четири дни по-късно Джакомо отива в Ним и после в Екс-ан-Прованс, където остава четири месеца и прекарва голяма част от времето си с маркиз Д’Аржен, бивш шамбелан на Фридрих Велики и директор на Академията на науките в Берлин. Те имат много общи интереси и то не само към науката и книгите, но и към изкуството на любовта. Но Казанова се разболява от плеврит и оживява благодарение на всеотдайните грижи на една жена, която се появява изневиделица и изчезва, когато болестта преминава, без да каже името си или да разкрие самоличността си.
Джакомо оздравява и води дълги разговори с Д’Аржен, особено за Фридрих, чийто личен живот е неизчерпаем източник на анекдоти за домакина. Д’Аржен предупреждава Казанова да не публикува спомените си, защото не само ще си създаде врагове, но и ще стане за смях, ако откровено каже цялата истина. Джакомо уверява приятеля си, че и през ум не му минава такова нещо (по-късно той твърди, че пише автобиографията си само за да се пребори със скуката, и се надява никога да не бъде публикувана).
Казанова има и друга интересна среща в Екс с някой си Джузепе Балзамо, двайсет и шест годишен известен шарлатанин и магьосник. Израснал е в предградията на Палермо и е пътувал в Гърция, Египет, Персия, Арабия и на остров Родос, където е изучавал алхимия. Предишната година се е оженил за много красива римлянка на име Серафина. Балзамо продава възбуждащи средства и еликсири на любовта и работи като алхимик, медиум и лечител. По-късно той става известен в цяла Европа като граф Александър ди Калиостро.
Балзамо се появява със съпругата си — първата от двете жени, която привлича погледа на Казанова — в гостилницата, където той е отседнал. Те закусват заедно и Балзамо казва, че всъщност е художник и работи незаконно. Той твърди, че е отличен имитатор, и му показва ветрила, украсени с прекрасни рисунки. Балзамо показва и копие на картина на Рембранд, което според Казанова е по-хубаво от оригинала. Джакомо е смаян и му дава пари. Балзамо го пита дали би му написал няколко препоръчителни писма и той се съгласява. Серафина взима писмата и след известно време ги връща, като казва, че не са необходими, но моли Джакомо да провери дали това са истинските писма. Впоследствие признава, че всъщност писмата са фалшиви и са написани от приятеля й. Джакомо е изумен, но предупреждава и двамата да внимават. Това е талант, който може да доведе до смъртно наказание, особено ако Балзамо е достатъчно неразумен да покаже писмата в Рим. И действително, след двайсет години Балзамо е арестуван там, след като съпругата му го предава на Светата инквизиция като еретик и масон. Той е осъден на смърт, но присъдата е заменена с доживотен затвор.
По време на престоя си в Екс Казанова, естествено, мисли за Анриета. За последен път той чува за нея през 1763 г., когато Марколина я среща близо до Кроа д’Ор. После Анриета му изпраща кратко и сдържано писмо. През май 1769 г. Джакомо заминава за Марсилия и отива в замъка й. Отваря му загадъчната жена, която се е грижила за него по време на болестта му неотдавна. Тя казва, че господарката й е заповядала да отиде при болния и да се грижи за него, докато оздравее и че в момента Анриета е в градската си къща в Екс. Казанова решава да отиде пак, но после размисля и й написва благодарствено писмо с адрес в Марсилия, на който може да му пише.
Няколко дни след пристигането си в града той получава отговор. Анриета изразява радостта си, че не са се срещнали, защото макар да не е погрозняла, е напълняла и се е променила. Тя споделя, че е вдовица, но не е нещастна, нито пък бедна, и е готова да му услужи с пари при нужда. Ако иска да й пише, винаги ще получава отговори. Между другото Анриета споменава, че е много щастлива от факта, че той е с жена, която обича. Това е Марколина, но тя отдавна си е заминала. Впоследствие двамата си пишат редовно. През следващите двайсет години Казанова получава над четирийсет писма, но ги унищожава, за да не опетни доброто й име. Анриета смята, че той е най-почтеният човек, когото познава.
Докато е в Марсилия, Казанова се среща с мадмоазел Крозен. От няколко години тя е щастливо омъжена и е майка на три деца. Крозен се радва да го види, но нетактично му казва, че е остарял, нещо, което по-късно чува и от двама свои приятели в Торино. Все пак той е на четирийсет и четири години, вероятно изнемощял от дългия си престой в барселонския затвор и наскоро е боледувал сериозно. Казанова смята, че сексуалната му мощ намалява, и се тревожи за бъдещето си. От известно време му се налага да живее по-скромно и не вижда кой знае какви перспективи пред себе си.