Кръвни връзки

— Това е Ейдриън — заявих и посочих спътника си. — Аз съм негова сестра и съм тук за морална подкрепа.

— Много мило от ваша страна — рече Джанет малко смутено. — Добре, тогава. Ще поговорим ли, Ейдриън?

— Можеш да се обзаложиш — откликна той и се изправи. Понечи да я последва, а аз скочих от мястото си.

— Ейдриън — прошепнах, като го сграбчих за ръкава. — Нали искаш да казваш истината? Направи го. Не украсявай нещата и не изричай налудничави твърдения от сорта, че си бил областен прокурор.

— Схванах — рече той. — Това интервю ще е направо лесна работа.

Ако под лесна имаше предвид бърза, тогава се оказа прав. Пет минути по-късно излезе от кабинета.

— Предполагам — подех, когато се озовахме в колата, — не си получил работата само заради външния си вид?

Ейдриън се взираше напред, но сега ме удостои с широка усмивка.

— Не може да се отрече, Сейдж, че много те бива да правиш комплименти.

— Нямах това предвид! Какво стана?

Той сви рамене.

— Казах истината.

— Ейдриън!

— Говоря сериозно. Тя ме попита коя е най-голямата ми сила. И аз отвърнах: умението да общувам с хора.

— Това не е лошо — признах.

— После ме попита коя е най-голямата ми слабост. И аз попитах: откъде да започна?

— Ейдриън!

— Престани да повтаряш името ми с този тон. Казах й истината. Когато стигнах до четвъртата, тя ми заяви, че мога да си вървя.

Изпъшках, като сподавих желанието си да си ударя главата във волана.

— Трябваше да те подготвя. Този въпрос е стандартен трик. Би трябвало да отговориш неща от рода: „Прекалено се отдавам на работата си“. „Аз съм перфекционист“.

Той изсумтя предизвикателно и скръсти ръце.

— Това са пълни глупости. Кой би казал нещо подобно?

— Хората, които получават работа.

Сега, след като разполагаме с излишно време, се постарах да го подготвя с подходящи отговори преди следващите интервюта. Всъщност следващото беше в „Спенсърс“ и бях накарала Трей да задвижи някои свои връзки. Докато Ейдриън беше на интервю в офиса в задната част, аз се настаних на една маса и си взех кафе. След около петнайсет минути Трей дойде да ме види.

— Това наистина ли е твоят брат? — пожела да узнае той.

— Да — потвърдих, надявайки се да звуча достатъчно убедително.

— Когато каза, че си търсел работа, си представих мъжка версия на теб. Предположих, че ще иска да подрежда чашите по цвят или нещо подобно.

— Какво искаш да кажеш? — попитах го.

Трей поклати глава.

— Искам да кажа, че май е по-добре да продължиш да му търсиш работа. Току-що се връщам оттам и го чух да говори с управителката. Тя му обясняваше за почистването, което трябва да прави всяка вечер. А той каза нещо за ръцете си и черния труд.