Фалшификаторът от черния кос

— Сега ти ще минеш вдясно, така, още по-надясно и никакво обръщане! Гледай камъните!

Внезапно в паметта ми изплува нощта, онази нощ в дома ми в София: един дрезгав глас, нито женски, нито мъжки, с английски акцент, и той ми заповяда да вдигна ръце и да гледам стената… Нима пак Елина?

Човекът зад мен направи няколко крачки към ъгъла. С крайчеца на очите си зърнах един силует да се навежда над купа долари и един насочен към мене пистолет. А Тони не преставаше да се гърчи и да издава мъчителни стенания.

Знаех какво ще направи човекът: ще напълни чантата с пари, след това ще се оттегли към прохода, оттам ще застреля Тони и мен и никой, никой няма да узнае, че в недрата на тази черна каменна светкавица лежат два трупа — на един неизвестен роден художнически гений и на един непризнат (но талантлив!) детектив… Оставаше само едно: да се бия. За себе си и за Тони. До смърт.

Поех дълбоко въздух, напрегнах всичките си мускули, приготвих се за скок с пълното съзнание, че този скок може да бъде краткият ми преход към небитието. И за последен път хвърлих поглед към Тони, към този нов мой приятел, когото обичах не знам защо и комуто беше съдено да загине с мен: той се разтърсваше от спазми, разноцветните му очи, обезумели, се въртяха в орбитите, от гърлото му излизаше тежко хъркане. И тъй, Тони, моето момче, прощавай! Свих юмруци и…

— Здрасти, Георги! — произнесе един глас в тъмнината иззад морените, един също така много познат глас.

Човекът над доларите рязко се изправи, вдигна пистолета и го насочи към мрака, но друг глас, този път на Мирски, кротко прозвуча от насрещния ъгъл:

— Недей, ние сме петима. Хвърли оръжието.

Лицето хвърли оръжието, вдигна ръце.

От ъглите, от дупките зад морените се показаха Мирски, лейтенант Данкин, председателят на селсъвета и един униформен с автомат.

Председателят се приближи до човека и го изгледа внимателно в лицето:

— Ех, Георги — тъжно промърмори той, — остарял си, братче!

А Мирски изрече почти весело:

— Георги Кръчмаров, в името на закона ви арестувам за убийството на Иван Бонев, наречен Лорда, в опит за убийство на вашата жена Стефана Антонова и на вашия син Тони, както и за организиране печатането и разпространяването на фалшиви долари.

Джордж Кречмър свали очила от отслабналото си шубертовско лице и бавно ги обърса.

— Аз съм американски гражданин — каза той на български език със силен английски акцент — и настоявам да бъда защитен от американски адвокат.

— Тук също имаме добри адвокати, господин Кръчмаров… А сега дайте да ви вържем, че слизането по тия пусти скали е опасно. Белезници не можем да ви сложим — ще ви пречат. Николай, ще трябва да вържем и тебе. Доколкото си спомням, ти не понасяш височини. Погрижете се и за Тони!