Червената кралица
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-094-1
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Червената кралица». Краткое содержание книги:
Войната на розите бушува в Англия, а неумолимата съдба тласка към гибел гордата династия на Плантагенетите, разкъсвана от страсти, съперничества и омраза...
Наследница на династията Ланкастър, чийто герб е червената роза, Маргарет Боуфорт храни непоколебимото убеждение, че нейният род има Божествено право върху английския престол, и че самата тя е предопределена за величие. Нищо не може да сломи яростната ѝ амбиция – нито фактът, че баща ѝ се е опозорил като един от най-некомпетентните военачалници, нито дори съзнанието, че братовчед ѝ, крал Хенри VI, е несъмнено луд и неспособен да управлява страната.
Омъжена за първи път едва дванайсетгодишна, вдовица и майка на четиринайсет, Маргарет съсредоточава живота си в една цел –синът ѝ Хенри Тюдор трябва да стане крал, без значение какви ще бъдат последиците за нея, за Англия и дори за самото момче. Амбицията и фантстичната набожност изместват всякакви естествени пориви у Маргарет – тя преминава през бракове без любов, и политически сътресения, вперила поглед в английската корона, която все още е в ръцете на рода Йорк. Последният ѝ брак с безскрупулен интригант ѝ дава възможност да оглави заговора, довел до рухването на една династия.
И докато Ричард III, един оклеветен крал, се бори да съхрани мира и да излекува раните на Англия след гражданската война, опор-тюнисти, алчни аристократи и предатели копаят като къртици под престола му...
Но какво е направила? Ако вторият принц в Тауър не е Ричард, тогава кой е? Дали е изпратила някой преоблечен бедняк? Някой дребен, незначителен повереник, който би направил всичко за нея? Нещо по-лошо: ако принц Ричард, законният престолонаследник на Англия, не е под ключ в Тауър, къде е тогава? Ако го е скрила някъде, тогава той е наследник на трона на Йорк, още едно препятствие за наследството на сина ми. Това ли ми казва тя? Или се преструва? Измъчва ли ме? Дали продължава да тържествува над мен, казвайки на глупавия ми, недосетлив пратеник някаква гатанка, която той да ми предаде? Дали със своето ясновидството не е изрекла името на сина си нарочно, за да ми се присмее? Или пък го е изрекла неволно? Дали ми казва за Ричард, за да ме предупреди, че каквото и да се случи на Едуард, тя ще има още един наследник?
С часове чакам на колене нашата Повелителка, Небесната Кралица, да ми каже какво прави тази изключително земна кралица: дали не играе своите игри, плетейки заклинанията си, отново, както винаги, преди мен, тържествувайки над мен, дори в този миг на големия си ужас и поражение. Но нашата Повелителка не ми се явява. Жана не ми дава съвет. Бог мълчи пред мен, своята слугиня. Никой от тях не ми казва какво прави Елизабет Удвил в святото убежище под абатството, но аз и без помощта им знам, че тя отново ще възтържествува.
Само ден след това придворната ми дама влиза със зачервени очи и казва, че Антъни, граф Ривърс, ослепителният, благороден брат на кралицата, е мъртъв, екзекутиран по заповед на Ричард в замъка Понтефракт. Донася ми новината в мига, когато тя стига до Лондон. Никой не би могъл да я научи по-бързо; официалното съобщение стига до Частния съвет само час след като аз го чувам. Изглежда, че кралицата и дъщеря ѝ са съобщили на доктор Лейдън за събитието в същата нощ, когато то се е случило, може би в самия момент на смъртта му. А как е възможно това?
На сутринта съпругът ми ме посреща на закуска.
– Викат ме да присъствам на заседание на Частния съвет – казва той, като ми показва писмото с печата с изображение на глиган. Никой от нас не поглежда право към писмото: то стои на масата между нас като кинжал.
– А ти ще трябва да отидеш в кралската гардеробна и да подготвиш одеждите за коронацията за Ан Невил. Одежди, подходящи за кралица. Ще бъдеш почетна дама на кралица Ан. Освободени сме от домашния арест без никакви обяснения. И отново сме на кралска служба, без изобщо да е говорено по този въпрос.
Кимвам. Ще се наема да върша за крал Ричард работата, която вършех за крал Едуард. Ще носим същите рокли, а роклята от злато и хермелин, която беше готова за вдовстващата кралица Елизабет, ще бъде скъсена за нейната зълва, новата кралица Ан.
Придворните ми дами и стражите на Станли са насядали около нас, така че съпругът ми и аз си разменяме само кратък поглед, изпълнен с триумф заради собственото ни оцеляване. Това ще бъде третата кралска фамилия, на която ще служа, и всеки път се кланям ниско и си представям собствения си син като наследник.
– За мен ще бъде чест да служа на кралица Ан – изричам без колебание.
Съдбата ми е да се усмихвам на промените в света и да очаквам наградата си на небесата, но дори аз се сепвам за миг на прага на покоите на кралицата, когато виждам малката Ан Невил – дъщеря на Създателя на крале, Уорик, момиче от достатъчно добро потекло, омъжена за член на кралската фамилия, овдовяла и останала без нищо, а сега издигнала се отново до самия престол на Англия – застанала до голямото огнище в пътното си наметало, заобиколена от своите дами от севера, подобни на цигански катун от тресавищата. Те ме виждат на вратата, камериерът изревава: "Лейди Маргарет Станли!" с акцент, който никой, който живее на юг от Хъл, не би могъл да разбере, жените се дръпват тромаво настрани, за да мога да тръгна към нея, и аз влизам и се отпускам на колене, унижавам се пред поредната узурпаторка, и вдигам ръце нагоре в жест, с който ѝ се кълна във вярност.
– Ваша светлост – обръщам се към жената, която младият херцог Ричард въздигна от позора и бедността, защото знаеше, че с тази изключително злощастна съпруга може да заграби богатството на Уорик. Сега тя ще бъде кралица на Англия, а аз трябва да коленича пред нея. – Толкова се радвам да ви предложа услугите си.
Тя ми се усмихва. Бледа е като мрамор, устните ѝ са бледи, клепачите ѝ – в най-бледия розов цвят. Разбира се, невъзможно е да се чувства добре: тя слага ръка върху каменната рамка на огнището и се обляга на него, сякаш е изтощена.