Ще се смея последен. Айсберг
- Автор: Касслер Клайв, Чейз Джеймс Хэдли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Ще се смея последен. Айсберг». Краткое содержание книги:
— А нека аз ви припомня, докторе — настояваше Коски, — че през въпросната година броят на засечените айсберги под четиридесет и осмия паралел е нула.
Хънуел само сви рамене.
— Би ни било изключително полезно, доктор Хънуел, да ни обясните как айсбергът се появява на място, където не е имало нито един, а после заключва „Лакс“ в обятията си, пренебрегва преобладаващите течения единадесет месеца и половина и се озовава четири градуса по на север, докато всеки друг айсберг в Атлантическия океан се носи на юг със скорост три възела в час.
— Не мога — простичко отвърна Хънуел.
— Не можете? — Лицето на Коски сякаш изтръпна от смайване. Погледна Хънуел, после Пит, после отново Хънуел. — Долни мръсници! — яростно изкрещя той. — Не ме лъжете!
— Изразявате се доста солено, капитане — остро се обади Пит.
— А какво очаквате, по дяволите? И двамата сте високоинтелигентни хора, а се държите като олигофрени. Да вземем доктор Хънуел. Международно известен учен, а дори не може да ми обясни как ледената планина ще се понесе на север срещу течението лабрадор. Вие или сте измамник, докторе, или сте най-тъпият професор на света. Единствената проста истина е, че за този айсберг е също толкова невъзможно да се върне обратно, колкото е невъзможно глетчерът да се изкачва по хълмовете.
— Никой не е съвършен — безпомощно сви рамене Хънуел.
— Никакво внимание и никакъв честен отговор, така ли?
— Не става дума за истината — намеси се Пит. — Ние изпълняваме каквото ни е заповядано също като вас. Допреди час двамата с Хънуел изпълнявахме точни указания. Резултатът сега е пред вас.
— Аха. И следващата ви задача е да залъгвате мен?
— Въпросът е, че не можем да ви обясним всичко — отвърна Пит. — Почти нищо всъщност. Ще ви кажа какво знаем ние с доктор Хънуел. А след това трябва да направите заключенията си сам.
— Можехте да го направите и по-рано.
— Едва ли — поклати глава Пит. — Като капитан на кораба си вие имате пълна власт. Възможно ви е дори да не обърнете внимание на заповедите на началника си или да ги пренебрегнете, ако според вас това поставя в опасност екипажа и кораба ви. Затова не можех да рискувам. Наложи се да ви хвърлим малко прах в очите и да си осигурим пълната ви помощ. Освен това нямахме право да се доверяваме на никого. Дори сега аз нарушавам тази заповед.
— А ще има ли и още прах в очите?
— Възможно е — усмихна се Пит, — но не за нещо важно. На Хънуел и на мен повече нищо не ни трябва. Обръщаме гръб на тази бъркотия и продължаваме пътя си към Исландия.
— И зарязвате всичко на мен?
— Защо не? Вие и без това се занимавате с изоставени и носещи се останки от кораби. Спомнете мотото си — Semper paratus, винаги подготвени, бреговата охрана се притичва първа на помощ и така нататък.
Лицето на Коски се беше изкривило повече от всякога.
— Ще ви помоля да се придържате към фактите и да не злоупотребявате с безвкусните забележки.
— Добре — спокойно се съгласи Пит. — Във версията, която изфабрикувах на „Катауаба“, не всичко беше измислено. Наложи се само да подменя „Лакс“ с „Новгород“. На яхтата на Фирие, разбира се, не е имало секретна електронна екипировка, а и каквито и да е тайни механични уреди. Корабът всъщност превозваше осем първокласни инженери и учени от минната компания на Фирие, които щяха да започнат преговори в Ню Йорк с двама от най-важните предприемачи, доставящ отбранителни съоръжения на правителството ни. Някъде на борда — навярно в тази стая — е имало архив с документи с геологична оценка на океанското дъно. Какво са открили изследователите на Фирие и къде са направени подводните открития, за нас е още загадка. Данните обаче бяха от голяма важност за мнозина у нас, а отделът по отбраната отчаяно искаше да ги получи. Същото се отнася и за руснаците — те направиха всичко възможно, за да се доберат до тях.
— А това обяснява много неща — обади се Коски.
— Какво именно?
Коски се спогледа многозначително с Доувър.
— Ние бяхме един от корабите, които участваха в издирването на „Лакс“ — това беше първата патрулна задача на „Катауаба“. При всяко наше примигване с очи се оказваше, че пресичаме дирята на руски плавателен съд. Тогава обаче се мислехме за много важни и решихме, че просто искат да видят какви са методите ни за издирване. Сега разбирам, че и те са слухтели за „Лакс“.
— Това обяснява и причините да се намесим в работата ви — добави Доувър. — Десет минути след като вие и доктор Хънуел излетяхте от палубата ни, получихме съобщение от щаба на бреговата охрана, с което ни предупредиха, че около ледените отломъци се навърта и руска подводница. Опитахме се да ви съобщим, но…