Ще се смея последен. Айсберг
- Автор: Касслер Клайв, Чейз Джеймс Хэдли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Ще се смея последен. Айсберг». Краткое содержание книги:
Коски все още се колебаеше, помисли си Пит. Настойчивият дребен капитан не поставяше условия, той питаше.
— Все още трябва да слезете долу, при нас. Част от отговора се намира тук, в пепелта.
След моментно колебание те дойдоха. Коски, следван от слонската фигура на Доувър, се спусна по напречните скоби и застана пред Пит и Хънуел.
— Добре, господа, слушам ви.
— Огледахте ли добре кораба? — попита Пит.
Коски кимна.
— Достатъчно. През осемнадесетте си години спасителна работа в морето не ми се е случвало да видя толкова жестоко обгорен кораб.
— А познахте ли го?
— Това е невъзможно. Какво е останало, по което да го позная? Бил е увеселителен плавателен съд, яхта. Това е сигурно. А по-нататък човек може да хвърля ези-тура. — Коски погледна към Пит с известно недоумение. — Аз съм този, който очаква отговори. Накъде биете?
— Говоря за „Лакс“. Чували ли сте за него?
Коски кимна.
— „Лакс“ изчезна преди повече от година с целия си екипаж, включително и собственика, исландския минен магнат… — Поколеба се и си спомни: — Фирие, Кристиян Фирие. Боже, половината кораби на бреговата охрана го търсиха месеци наред. Не открихме нищо. Та какво за „Лакс“?
— Стоите върху него — провлече Пит, като остави думите да бъдат добре разбрани. Насочи фенерчето си към пода. — А тази кремирана бъркотия са останките от Кристиян Фирие.
Очите на Коски се разшириха, а цветът се отдръпна от лицето му. Пристъпи и се загледа в ограденото от кръга на фенерчето нещо.
— Господи, сигурен ли сте?
— Да се каже, че е обгорял до неузнаваемост ще бъде твърде малко, но доктор Хънуел е деветдесет процента сигурен за личните принадлежности на Фирие.
— Да, пръстените. Чувал съм за тях.
— Не е много навярно, но е значително повече, отколкото открихме по другите трупове.
— Никога не съм виждал такова нещо — зачуди се Коски. — Просто е невероятно. Кораб с тези размери не би могъл да изчезне безследно за цяла година и после изведнъж да се появи изгорял като въглен в средата на някакъв айсберг.
— По всичко личи, че е станало точно това — измърмори Хънуел.
— Извинявайте, докторе. — Коски погледна Хънуел право в очите. — Аз може и да съм първият, който ще заяви, че не е от вашия отбор, когато става дума за науката за ледените образувания, но съм бил достатъчно дълго из Северния Атлантически океан, за да знам, че айсбергът може да бъде отклонен от теченията, да се върти в кръгове, да стърже по нюфаундлендския бряг до три години — достатъчно дълго за „Лакс“ по някаква малко вероятна случайност да попадне в него като в гробница. Но, извинявайте, тази теория е прекалено неправдоподобна.
— Имате право, капитане — съгласи се Хънуел. — Шансовете такова нещо да се случи са съвсем нищожни, но все пак съществуват. Както знаете, погълнатият от огън кораб изстива в продължение на няколко дни. Ако течението или вятърът са блъснали и задържали корпуса до айсберга, би отнело четиридесет и осем часа или по-малко целият кораб да се окаже под ледената обвивка. Същото може да се види, ако притиснете нажежен до червено ръжен в леден блок. Ръженът ще си пробива път с топене в блока, докато изстине. Когато ледът отново се образува около метала, той ще го заключи в себе си.
— Добре, докторе, тук печелите. Има обаче още един важен фактор, на който никой не е обърнал внимание.
— И кой е той?
— Последният курс на „Лакс“ — с железни нотки заяви Коски.
— Тук няма нищо странно — сви рамене Пит. — Пишеше го във всички вестници. Фирие, екипажът и пътниците му са напуснали Рейкявик на десети април миналата година и са се отправили право към Ню Йорк. За последен път корабът е видян от танкер на „Стандарт ойл“ на шестстотин мили от нос Феруел, Гренландия. След това никой не е забелязвал „Лакс“, нито е чувал нещо за него.
— Всичко е точно така. — Коски зави с яката ушите си и с мъка се сдържа, за да не затрака със зъби. — Само че срещата е станала близо до петдесетия паралел, далеч от границата на айсбергите.
— Бих искал да ви припомня, капитане — с презрително вдигнати вежди го прекъсна Хънуел, — че собствената ви брегова охрана е открила ни повече, ни по-малко от хиляда и петстотин айсберга под четиридесет и осмия паралел.