Седмата жертва
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #21
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0781-6
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Седмата жертва». Краткое содержание книги:
Но Ира Милованова успя да надвие това неправилно желание. Тя преглътна сълзите, проми порязаното с кислородна вода, щедро го заля с йод, бинтова го, навлече върху превързаната си ръка гумена ръкавица и продължи с чистенето. Когато приключи с банята, извади прахосмукачката, но и тук лошият ден не отстъпи от задачата, която си бе поставил още от сутринта. Две минути след като тя го включи, уредът замлъкна и в отговор на всички опити на Ирочка да го съживи упорито се правеше, че не разбира какво искат от него. С една дума, повреди се.
Отново й се доплака, но тя отново надви себе си и се втурна да звъни на съседа.
— Андрей Тимофеевич, миличък, спасете ме, само на вас се надявам — примоли се тя.
— Какво се е случило, миличка? — избоботи в слушалката басът на Котофеич.
— Прахосмукачката… Не знам какво й стана, както си работеше, се изключи и не иска да тръгне. А аз трябва бързо да почистя, всеки момент очаквам гости.
След три минути съседът пристигна със собствената си прахосмукачка в ръце.
— Както разбирам, няма време за поправяне, засега използвайте моята, а аз ще взема вашата и когато имам време, ще я погледна. Може сам да успея да я поправя.
— Задължена съм ви — горещо благодари Ирочка и веднага се захвана за работа.
— Какви гости очаквате? — поинтересува се съседът.
— Ами някакъв журналист трябва да дойде, ще взема интервю от Таня. В седем часа. А сега е вече без двайсет — извика тя, за да заглуши бученето на прахосмукачката.
— Нима Татяна Григоревна си е вкъщи? — учуди се той.
— Но къде е?
— Още е на работа, трябва да…
Оказа се, че не трябвало. В същия миг телефонът звънна и сложи край на илюзиите на Ирочка. Следователят Образцова била на следствен експеримент, който се проточил много по-дълго от очакваното, така че щяла да се освободи най-рано след час и да си бъде вкъщи едва след два часа.
— Извини ме пред журналиста — помоли тя Ирочка. — Ако иска, да почака, ако не — да дойде утре.
Ирочка затвори телефона и объркано погледна Андрей Тимофеевич.
— Ето на… Сега и това… Таня ще закъснее, ще трябва аз да се разправям с журналиста, а ако той реши да я чака, да го забавлявам поне два часа.
— А Владислав Николаевич скоро ли ще се прибере? — попита съседът.
— Не, днес е зает до късно.
Андрей Тимофеевич се намръщи, но Ирочка не забеляза неговата угриженост, защото съсредоточено търкаше някакво петънце на пода.
— Ира, вие знаете ли името на този журналист?
— Не, защо? За какво ви трябва името му?
— Трябва не на мен, а на вас. Татяна Григоревна не ви ли каза името му и от кой вестник е?
— Не ми каза.
— Можете ли да й се обадите и да я попитате?
— Не, тя не е на работното си място, навън е. Защо, защо трябва да я питам?
Беше принудена да вика, защото отново работеше с прахосмукачката. На Андрей Тимофеевич обаче този шум сякаш изобщо не му пречеше, във всеки случай той говореше почти без да напряга гласните си струни. Басът му наистина беше мощен.
— Скъпа моя — строго каза съседът, — просто съм смаян от лекомислието ви. Колко пъти съм ви повтарял, че в създалата се ситуация трябва да проявявате максимална предпазливост, а вие сте готова да пуснете в жилището първия срещнат, и то когато сте сама. Е, на какво прилича това? Някакъв непознат ще позвъни на вратата ви…