Дарк Холоу [bg]

— Чуй само — обърна се към мен Ейнджъл, — „не мога да се оженя за теб, защото не си девствена“, а! Супермисъл! Ама тя поне не го лъже, нали, Птицо? Иначе той ще трябва да й каже: „Не мога да се оженя за теб, защото си лъжкиня!“ Ха, ха!

— Има по-добра реплика — въздържано се обади Луис, — „Не мога да се оженя за теб, защото си грозна!“

Луис отпиваше от бутилка местно пиво, бе се настанил удобно, с качени на съседния стол крака.

— Как намират публика за тези дивотии, само Господ Бог знае. И докарали хора в студиото, моля ти се! Сигурно им плащат добре — за да стоят и слушат тези простотии — добави Ейнджъл.

Луис протегна ръка с дистанционното и отне звука на апарата.

— Какво стана с Лий? — попита Ейнджъл, изведнъж напълно сериозен.

— Абе, държи се, ама не й е лесно. Качих я на самолета.

— И какво й обеща?

— Ще се наложи отново да ходя нагоре — по северните места. И ще ви помоля да дойдете с мен. Елън им се е обадила за последен път с информацията, че отиват в Дарк Холоу — същото място, където е израсъл Били Пърдю. Освен това имам чувството, че в момента Били пътува точно за натам.

Луис сви рамене.

— Значи ще отидем и ние. Готова работа. Настаних се на съседното кресло.

— Само че може да възникне един проблем.

— За Бога, Птицо, ти си царят на проблемите. Кво има пък сега? — оплака се Ейнджъл.

Луис го изгледа и запита:

— Проблемът има ли си име?

— Да — Ренд Дженингс.

— А той пък кой е?

— Шеф на полицията в Дарк Холоу.

— И май не те обича много-много, така ли? — незабавно позна Ейнджъл.

— Имах любовна връзка с жена му.

— Птицо, и ти си един скрупульозен — добродушно се обади Луис. — Ти и да кихнеш, пак ще кажеш, че са се получили усложнения.

— Във всеки случай беше доста отдавна — обясних аз.

— Достатъчно отдавна, че Дженингс да ти прости и забрави ли? — попита Ейнджъл.

— Може би не.

— Защо не му напишеш извинително писмо? — заяде се той. — Или да му изпратиш цветя, а?

— Нямам нужда от тъпи майтапи — намръщих се аз.

— Да не би аз да съм спал с жена му. Сам си си виновен — язвително продължи Ейнджъл.

— Последния път като беше там, видя ли се с човека? — попита Луис.

— Не.

— А с жената?

— Да.

Ейнджъл високо се разсмя.

— Абе, Птицо, ти си бижу човек, а! Нали ще въздържаш сексуалния си нагон, докато сме там? Или възнамеряваш да подновиш връзката?

— Срещнахме се съвсем случайно. Не беше подготвена работа.

— Да, да. Ти го кажи това на оня там — как му беше името — Ренд Дженингс. Кажи му: „Здрасти, Ренд, случайно беше. Препънах се и паднах върху жена ти!“ Ха, ха…

Ейнджъл се заля в кикот и тръгна към спалнята. Луис допи бирата, изправи се и понечи да го последва, сетне се спря и ме погледна.