Петият гроб отвъд светлината [bg]

Първото нещо, което направих, когато се върнах при Мизъри, бе отново да се обадя на Джема. Сега, когато цялото нещо с палежите беше останало настрани, можех да се концентрирам върху другия належащ проблем. А именно идентичността на вероятния сериен убиец. Когато тя не отговори нито на мобилния си, нито на телефона в офиса, опитах онова с GPS-а. Няма сигнал. Вероятно беше с клиент и си бе изключила телефона. Но започвах да се тревожа. Ако серийният убиец бе онзи, когото подозирах, тя можеше да е в опасност заради простия факт, че беше руса. Оставих й още едно съобщение. За щастие Джема бе схватлива и находчива. И нямаше никакви татуировки. Николет каза, че жертвата имала татуировка с числото осем. Което, много странно, приличаше на обърнат настрани символ за безкрайност.

Сърцето ми се качи в гърлото. Тя беше следваща. Джема беше следващата жертва на серийния убиец.

Изстрелях се от паркинга под злобните погледи на двама полицаи, които си вървяха, и се обадих на чичо Боб.

— Откри ли я? — попитах го. — Откри ли Джема?

— Не, според секретарката й, тази сутрин е отменила всичките си часове и не си е у дома.

— По дяволите. — Добре, без повече игрички. — Чичо Боб, мисля, че серийният убиец е неин клиент. Той е ченге.

— Ченге? — Това му спря въздуха. — Добре, обясни.

— Момичето, което ме одра, остави съвсем същия белег на лицето ми, какъвто има той на неговото.

— Чарли, това е много слабо доказателство.

— Знам. Знам как звучи, но тя се опитваше да ми каже нещо, да ми даде следа.

— Е, не мога да обвиня ченге в нещо такова, без солидно доказателство.

— И ще го намеря, но първо трябва да отведем Джема на безопасно място. Мисля, че тя е следващата.

— Мамка му, Чарли. Трябваше да предупредиш. — Чух го да щрака с пръсти като за да привлече вниманието на друг полицай.

— Извинявай, можеш ли да обявиш колата й за издирване?

— Току-що го направих. В момента проверявам регистрационния номер. Ти къде си?

— Отивам към моста.

— Какъв мост? Онзи, за който ти каза жената?

— Да, тя каза, че е видяла тяло, руса коса и татуировка или знак с числото осем.

— И?

— И Джема си е нарисувала знака за безкрайност на китката.

— Да не казваш, че тази жена е предрекла смъртта на сестра ти?

— Нека просто да кажем, че е добра. Някой ще умре под онзи мост, чичо Боб.

— Добре, добре, ще изпратя кола. Трябва да се върнеш тук.

— Вече съм тръгнала натам.

— Чарли, проклятие.

— Не съм глупава. Просто прати кола. Няма да правя нищо, докато патрула ти не дойде.

— Мили Боже, Чарли, ще ме довършиш.

— И ми се обади в секундата, в която откриеш нещо. Провери за колата й при онзи салон за маникюр. Такова е момиче. И онова място с макароните, които обича.