Тетрарх [bg]

Защо Юлия се бавеше толкова дълго? Може би не можеше да се изкачи обратно? Иризис се чувстваше потискащо сама. За да впрегне ума си, тя започна да брои, но се отказа след хиляда, защото се затрудняваше да се съсредоточи.

Внезапно перцепторът изникна до нея.

— Надушвам ноктести.

Така Юлия наричаше лиринксите.

— Къде? — прошепна Иризис.

— Долу. Девето ниво.

— Те ли са направили тази дупка?

— Така мисля.

— Тя до самото долно ниво ли достига?

— Да — отвърна Юлия.

— Какво търсят? — На това питане Иризис можеше да си отговори и сама. — Дошли са за големия кристал. Можем ли да преодолеем дупката?

— Така мисля.

Измъкването на информация от Юлия приличаше на ваденето на зъб.

— Да вървим! Не можем да им позволим да ни притиснат тук. Не искам да свърша като лиринкска вечеря.

Това беше грешка. Перцепторът нададе приглушен писък, след който отново се възцари тишина.

— Юлия — прошепна Иризис.

Отговор не последва. Русата жена протегна ръце в тъмнината и откри Юлия, свита като любимия си броненосец. На самата Иризис й идваше да стори същото. Какво можеха да направят?

Тя остави сгърчената си спътница и се приближи до ямата. В пълния мрак Иризис опипа назъбения ръб и долови позната плесенясала и месна миризма. Лиринксите не бяха далече.

Неприятно беше да работи без най-важното си сетиво, със знанието, че едно подхлъзване е достатъчно, за да полети в дупката и да си строши черепа на пода на девето ниво. Ръцете й напипваха стената, но не и отсрещния край.

Приведена доколкото се осмеляваше над ямата, Иризис бе споходена от нова мисъл, още по-неприятна. Щом тя бе в състояние да надуши лиринксите, вероятно същото важеше и за тях.

Пръстите й откриха тясна издатина от лявата страна, прекалено тясна, за да послужи за прекосяване. Трябваше да определи широчината на дупката. Но джобовете й бяха празни. Не, в единия тя все пак напипа нещо.

Продупчен нид. Иризис премери медната монета в ръката си. Сравняваше риска, който щеше да породи звукът от хвърлянето й, със знанието, което същият звук щеше да донесе.

Застанала на ръба, тя подхвърли монетата. Нидът полетя, отскочи от едната стена на ямата, сетне от другата, за да се приземи с отчетливо издрънчаване върху дъното.

— Слаззик? — долетя лиринкско питане, понесено от ехото.

— Глуннра! — отвърна друг. — Тинчурр.

Иризис се затича назад на пръсти и разтърси перцептора.

— Изправи се, Юлия! Враговете знаят, че сме тук. Трябва да бягаме.

Юлия простена и се сви още по-плътно. На Иризис й идеше да я срита. Задоволи се да сграбчи дребната жена, която започна да се съпротивлява и едва не й извади окото.

— Престани! — просъска Иризис, а когато Юлия продължи да се бори, русата жена я зашлеви.