Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Полицейские детективы » Окото на Ева [bg]
Окото на Ева [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Окото на Ева [bg]

Электронная книга - «Окото на Ева [bg]». Краткое содержание книги:

Дори в уредена и спокойна държава като Норвегия стават криминални престъпления. В малък провинциален град е извършено убийство. Вярно, и тук хората си имат проблеми, но все пак не се препъват в трупове, както казва полицейският началник Сейер. Положението обаче се оказва сериозно: труповете са два: на мъж и на жена; на сметището е намерена колата на мъжа, заклан като прасе с петнадесет прободни рано.
1 ... 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100
Перейти на страницу:

— Обяснете ми!

— Убиецът е задушил Мая Дурбан с възглавница.

— Да, нали видях! Бях там и видях.

— Но преди това са правили секс. А този факт ни дава голям брой чисто физически опорни точки по отношение на самоличността на извършителя. Всъщност се оказа… — пое си въздух — че този мъж не е Айнарсон.

Ева седеше и го гледаше с безизразно лице. После се усмихна.

— Това означава, Ева — продължи той, — че сте убили не когото сте искали.

Тя поклати енергично глава и разпери ръце. Усмивката й все още стоеше, но постепенно замръзна.

— Извинете, но що се отнася до колата, аз съм сигурна. С Юстайн имахме такава!

— Бъдете така добра и забравете за момент колата. Навярно сте права за нея. Но в такъв случай вътре не е бил Айнарсон.

Обзе я внезапно съмнение.

— Но той никога не я е заемал — заекна тя.

— Изглежда е направил изключение. Или някой тайно я е взел.

— Не е истина!

— Какво видяхте в действителност? Гледахте през малък процеп, нали? А стаята е била полутъмна. Не казахте ли, че през голяма част от времето сте стояли с ръце върху лицето?

— Искам да си тръгнете — изхлипа тя.

— Извинявайте — каза той кротко.

— Откога знаете?

— От доста време.

— Разберете защо се бави татко!

— Сигурно са на път. Опитайте се да си починете малко. Ще ви е от полза. — Изпитваше желание да изхвърчи навън, но се овладя. — Престъплението само по себе си не се променя — обясни той.

— Напротив!

— За съда е важно, че сте предполагали, че е той.

— Не! Така искам да грешите.

— Случва се да сгрешим, но не и този път.

Един дълъг момент лицето й остана скрито, а после го погледна.

— Веднъж, когато бяхме на тринадесет…

— Да? — Сейер чакаше.

— Допускате ли за възможно човек да умре от страх?

Той сви рамене:

— Би могло, но само ако е стар и с болно сърце. Защо?

— Не, нищо.

Настъпи мълчание. Тя прокара ръка през челото си и бързо погледна китката си, но си спомни, че й взеха часовника.

— Ако не е бил Айнарсон, кой тогава?

— Имам грижата да открия. Възможно е да е някой от обкръжението на Айнарсон.

— Разберете защо се бави баща ми.

— Непременно.

Той тръгна към вратата, отвори я и се обърна.

— Не бива да приемате толкова тежко, че ви наблюдаваме през отворите. Правим го, за да проверим дали сте добре. Ние не сме воайори.

— Но така изглежда.

— Завийте се през глава. И не забравяйте, че тук, вътре, сте една от многото, а не толкова специална, каквато се чувствате. Най-вече навън ще бъдете много интересна, не е ли така?

— Щом казвате.

— Доскоро.

Той затвори вратата и заключи.

* * *

Наскоро боядисаната жилищна кооперация на улица „Росенкранц“ № 16 беше по-зелена от всякога.

Той паркира до гаража. Тъкмо излезе от колата и видя Ян Хенри в далечината при люлките. За миг малкият се поколеба притеснен, но после заприпка към Сейер.

— Мислех, че вече няма да дойдеш.

— Нали ти обещах. Как си?

— Горе-долу.

Детето сви тесните си рамене и сплете крака.

— Мама вкъщи ли е?

— Ами да.

— Повозиха ли те истински на мотора?

— Да. Но в твоята кола е по-готино. На мотора духа много лошо — добави малкият.

— Изчакай ме тук, Ян Хенри. Донесъл съм ти нещо.

Сейер тръгна към входната врата, а момченцето седна обратно на люлката. Юрун Айнарсон отвори по клин. А дали точно това не са чорапогащи, зачуди се Сейер. Отгоре носеше дълъг пуловер. Косата й беше още по-силно изрусена.

— А, вие ли сте?

Той кимна учтиво. Тя бързо отстъпи назад и го покани с ръка да влезе. Остана прав в стаята, пое въздух и я загледа сериозно.

— Този път имам само един-единствен въпрос. След като ви го задам, ще си тръгна веднага. Но си помислете добре, преди да ми отговорите, защото е важно.

Тя кимна.

— Знам, че Айнарсон е бил много стриктен по отношение на колата. Грижел се е за нея и я е поддържал изключително. Изпитвал е огромно нежелание да я дава назаем. Вярно ли е?

— Ще ви подшушна, че колата много му се свидеше. По тази причина го тормозеха в службата.

1 ... 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)