Смърт по сценарий [bg]

Оказа се, че знаем за плавателните съдове толкова, колкото знаехме и за експлозивите. Куршумите бяха попаднали в целта, но нищо не се случи.

— Мамка му! Това е стъклопласт — досети се Кайли. — Понтонът е от цяло парче. Да стреляш по него, е все едно да стреляш в стиропор.

Беноа седна в лодката и изкрещя нещо по посока на яхтата. Успях да различа единствено думата "задници".

— Той забавя ход — каза Кайли. — Остава на дрейф извън обсега ни.

— По дяволите — казах аз и започнах да развързвам другия "Зодиак". Плъзнах го към водата и извиках на Кайли: — Качвай се. Аз ще карам.

Скочих в лодката, дръпнах въжето на стартера и моторът "Ямаха" мигом оживя. С дясната си ръка задържах кормилото, докато с лявата помагах на Кайли да се качи на борда.

Тя намести единия си крак на корпуса и аз се протегнах, за да я издърпам вътре. Беше класически пример за ситуация, в която дясната ръка не знае какво прави лявата, защото в момента, в който се извих настрана, дясната ми ръка натисна скоростния лост. "Зодиакът" се втурна стремглаво напред и аз изпуснах Кайли във водата.

Тя беше под вода по-малко от пет секунди, след това изскочи на повърхността, изплю вода и изкрещя:

— Изгубих си пистолета!

Подкарах лодката в кръг и когато се доближих достатъчно до Кайли, изключих двигателя, за да съм сигурен, че няма да я накълцам на парчета с витлото.

Тя се опита да се хване за корпуса, но повърхността му беше твърде хлъзгава. Хванах ръцете ѝ, за да я издърпам вътре, но нямах достатъчно стабилна опора. Наведох се над борда и я хванах под мишниците.