Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Три [bg]
Три [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Три [bg]

Электронная книга - «Три [bg]». Краткое содержание книги:

Брой до три. Играеш или умираш. Поеми си дъх… Кевин Парсън пътува с колата си в един късен летен ден, когато внезапно мобилният му телефон звъни. Непознат мъж, който се идентифицира като Слейтър, просъсква в ухото му: „Ще поиграем на една игра, Кевин. Имаш точно три минути да изповядаш пред света своя грях. Ако откажеш, колата, в която си, ще полети във въздуха“. Край на разговора. Признай си… Кевин е в паника. Кой може да е този човек? Откъде знае номера му? Какъв грях? Каква изповед, пред кого, защо? Затвори очи… Подгонва машината бясно и едва успява да намери празно място в далечния ъгъл на един паркинг. Изскача навън и след миг — точно три минути след обаждането — страхотен взрив пръсва колата му на парчета. И животът му се превръща във вихрено пътуване към ада. Брой до три. Играта започва. От автора на бестселър №1 в класацията на Ню Йорк Таймс — една мощна притча за доброто, злото и човешката душа, разпъната между тях.
„Перфектната експлозивна смес от съспенс, мистерия и адреналин.“ Publishers Weekly
1 ... 92 93 94 95 96 97 98 99 100 ... 137
Перейти на страницу:

— Винаги е имало хора.

— Да, но мишените му бяха кола, автобус и сграда. Този път се цели право в хората.

— Отвличане — допусна Кевин.

— Това е една от възможностите.

— Ако питате мен е най-вероятната — каза Микелс. Той се изправи. — Отговаря на профила.

Дженифър се приближи до масата.

— Добре, ако някой няма по-добра идея, започваме да работим по тази хипотеза.

— Защо му е на Слейтър да отвлича някого? — попита Кевин.

— По същата причина, поради която заплаши да взриви автобуса — отвърна Микелс. — За да получи признанието.

Кевин го погледна съкрушено. Бяха преговаряли едно и също до втръсване и накрая винаги стигаха до това. Накрая винаги опираха до признанието.

— Вижте. — Той усети как го заливат топли вълни. Не трябваше да го прави, но не можеше да се сдържи. — Ако имах и най-малката представа какво трябва да призная, мислите ли, че щях да се стискам и да си мълча?

— Спокойно, човече. Никой не смята…

— Идея си нямам какво е това признание! Този човек е луд! — Кевин пристъпи напред, наясно, че вече е престъпил чертата. — Всички примират за признанието на Кевин. Добре, дадох им го, нали? Разказах им как съм убил човек още като дете. Но те искат още. Искат кръв! Искат кръвта ми да оплиска клюкарските им колонки! Кевин, детето убиец, което съсипа Лонг Бийч!

Ръцете му трепереха. Те го гледаха мълчаливо.

Той прокара пръсти през косата си.

— Господи…

— Никой не иска кръвта ти — възрази Дженифър.

— Съжалявам. Просто… Не знам какво да правя. Вината не е моя.

— Трябва ти почивка, Кевин — каза Дженифър. — Но ако Слейтър смята да отвлича някого, то ти си най-вероятната мишена. Вярно, той каза, че не си ти, но не мога да съм сигурна какво означава това. — Тя се обърна към Галахър. — Продължавайте да наблюдавате къщата, но аз ще му сложа транспондер. Кевин, ще ти дадем един малък предавател. Искам да го залепиш на място, където няма да бъде намерен. Няма да го включваме засега — този тип си пада по електрониките; може да сканира за сигнали. Ще го включиш, само ако нещо се случи. Обхватът му е близо петдесет метра. Достатъчно ли ти е?

Той кимна.

Тя се приближи до него.

— Хайде да те отведа до вас.

Галахър тръгна към микробуса, който все още стоеше паркиран на улицата. Кевин излезе заедно с Дженифър. Чувстваше се смазан заради двата безсънни дни. Беше му трудно да върви, камо ли да мисли.

— Съжалявам. Нямах намерение да избухвам така.

— Няма нужда да се извиняваш. Просто се опитай да поспиш.

— Какво смяташ да правиш?

Тя погледна на изток. Хеликоптерите се бяха прибрали за през нощта.

— Бяхме предупредени: никакви ченгета. Ще назначим охрана на най-вероятните жертви, но според нас той смята да отвлече кмета. Или да заложи нова бомба. — Тя поклати глава. — Прав си, здраво сме загазили.

Стигнаха до колата.

— Разговорът с теб — каза той — означаваше много за мен. Благодаря ти.

Дженифър се усмихна, но очите й гледаха уморено. Колко беше спала през последните три дни? Той внезапно се почувства ужасно заради нея. Тя приемаше залавянето на Слейтър твърде лично.

— Върви си вкъщи и поспи — каза Дженифър и го стисна за ръката. — Галахър ще те последва. Пред къщата ти сме поставили човек. Ако Слейтър се свърже с теб — ако се случи нещо — веднага ми се обади.

Кевин се озърна и видя Галахър, който се качваше в черната кола.

— Някак си се съмнявам, че ще бъда аз. Той не иска това. С мен всичко ще бъде наред. Въпросът е кой ще пострада.

Ами ако се окажеше Дженифър? Сам беше в Хюстън.

— Ами ти? — попита той.

— Защо ще иска да отвлича мен?

Кевин сви рамене.

— Нямам кой знае колко приятели.

— Предполагам това означава, че ме поставяш сред тях. Не се тревожи, мога да се грижа за себе си.

Когато Кевин изслуша инструкцията на Галахър за оперативните процедури на предавателя и се шмугна в леглото, отдавна беше минало три часа. Съзнанието му спеше още преди главата му да докосне възглавницата. Той потъна в дълбок сън, забравил за ужасите в новия му живот.

Поне за час-два.

* * *

Слейтър стои до оградата, спотаен в мрака. Дал им е срок до шест часа, но този път ще бъде готов преди това, преди да започне да се развиделява. Казал им е шест, защото харесва тройките, но не може да рискува да си свърши работата по видело.

1 ... 92 93 94 95 96 97 98 99 100 ... 137
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)