Три [bg]

Роланд обмисли аргументите й. По отношение на свободното време той не беше от най-умерените. Работеше по осемдесет часа седмично и очакваше от подчинените си да постъпват по същия начин.

— Моля ви, сър, познавам Кевин от дете. За мен той е като семейство. Обещавам ви, само още три дни и се връщам в офиса. Трябва да ме пуснете. Освен това винаги има шанс да бъркам за показанията на Салман.

— Да, има.

— Освен това е възможно Слейтър да познава Гатанката.

— Възможно е.

— Тогава ми дайте още малко време.

— Чу ли за библиотеката?

— Целият свят разбра за библиотеката.

Той въздъхна.

— Три дни. Очаквам да те видя на бюрото ти в четвъртък сутринта. И моля те, действай внимателно. Това е неофициално предупреждение. Доколкото разбирам онова място се е превърнало в змийска дупка. Не остана агенция в страната, която да не е пратила хора там.

— Благодаря ви, сър.

Роланд затвори.

Сам се замисли дали да не звънне на Дженифър, но реши да изчака до сутринта. Единственото, което можеше да й каже бе, че Слейтър не е Гатанката. Трябваше да обмисли предварително информацията си, за да не изтърве нещо, което по-скоро би навредило на Кевин, вместо да му помогне.

Вече беше проверила обратните полети. Единият беше в шест, а другият в девет сутринта. Имаше нужда от сън. Трябваше да се примири с полета в девет. Той минаваше през летището в Денвър и щеше да я отведе в Лонг Бийч по обяд.