В огъня [bg]

— Наела си и Били Тибидо, след като Марк ти е разказал за Сейбъл.

— Щеше да се откаже от всичко заради нея — от кампанията, от репутацията си, от положението ни в обществото. Дори ме заплаши с развод и че ще ме остави без стотинка, ако не се съглася. Очакваше от мен да преглътна цялото това унижение заради малкото копеле на възлюбената му Джини.

Сейбъл срещна обезумелия й поглед.

— Ти си била в склада онази сутрин. Били не е убил Марк. Ти си го направила.

Лора се усмихна и хвана кичур тъмночервена коса.

— Платих на Били да ми донесе рибарския чук и да запали огъня. Марк не знаеше, че го очаквам горе. — Тя щракна запалката. — За съжаление. Били дойде малко по-рано, но вече не е проблем. Той напусна града — завинаги.

— Лора, нуждаеш се от помощ — спокойно й каза Джей Ди.

— Защо? И сама мога да я подпаля. Трябваше да го направя още първия път. Тогава нямаше да ти разбие сърцето, Джийн-Делано. — Лора подпали червения кичур на Сейбъл и се изсмя, като я видя как взе да го гаси с ръка. — Виждаш ли? Хич не е трудно.

Сейбъл наблюдаваше напрегнато как Джей Ди се приготвя да скочи.

— Не можеш да се измъкнеш от още едно убийство, не и когато Кейн е в кома.

— Били се опита да те убие. Ще си помислят, че най-после е успял. — Тя събори Сейбъл на колене. — Колко жалко, че майка ти не е тук, Джей Ди. Това много щеше да й хареса. Отново щракна запалката и подпали косата на Сейбъл.

Джей Ди скочи от леглото, събори Сейбъл долу и метна напоената с бензин завивка върху Лора. Тя се разпищя, когато огънят гумна около нея. Строполи се на земята в гърчове.

Сейбъл се претърколи на пода, за да се отдалечи от Лора и изгори ръцете си, докато панически се опитваше да изгаси косата си. Джей Ди я грабна на ръце и изтича до банята, за да я пъхне под душа.

Водата я заслепи, но горещината и отвратителната смрад от собствената й коса изчезнаха.

Измъкна я от ваната, покри носа й и устата й с мокра кърпа. Направи същото на себе си.

— Дръж се здраво.

Джей Ди я върна отново в спалнята, където вече почти всичко гореше. В центъра на огъня, който лумтеше, на леглото лежеше неясното очертание на едно овъглено тяло. След няколко секунди цялата стая щеше да е в пламъци и дим.

Сейбъл и Джей Ди се запрепъваха към предната врата. Той грабна две палта от закачалката и изскочиха в коридора. Противопожарната инсталация пищеше и разпръскваше течност. Другите обитатели на сградата също излязоха от апартаментите си в изпълнения с дим коридор.

Като видя другите хора, Сейбъл осъзна защо са им палтата — и двамата бяха голи.

— Няма нищо — Джей Ди се спря, за да я увие в едното, навлече другото и я грабна на ръце. — Вече ще сме добре, миличка. Повярвай ми. — Понесе я към аварийната стълба.