Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » В огъня [bg]
В огъня [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

В огъня [bg]

Электронная книга - «В огъня [bg]». Краткое содержание книги:

Изабел Дуейн е спасена като по чудо от горящ склад във френския квартал на Ню Орлиънс. В останките обаче е намерен трупът на водещия кандидат-губернатор на Луизиана. Уликите сочат убийство, а Изабел е единственият свидетел. Случаят е поет от детектив Джей Ди Гембъл — същият богат и интелигентен креолец, който е разбил сърцето на Изабел преди десет години. Дори и да иска, тя не може да му каже истинската причина за присъствието си в склада в деня на пожара. Не може да му довери и каква е връзката между нея и кандидат-губернатора. Но ако иска да спаси живота си от убиеца, тя ще трябва да спечели доверието на Джей Ди, а това означава двамата да преразгледат чувствата си един към друг. „Убийствено напрежение и изгарящи страсти — комбинацията ще ви накара да прочетете книгата на един дъх.“
1 ... 88 89 90 91 92 93 94 95 96 ... 98
Перейти на страницу:

Преди Лора да успее да помръдне, втори ритник отвори вратата и някакъв едър, чернокос мъж влетя вътре. Морая посегна да го цапне със статуята, но в този миг мъжът изви ръката й.

С една ръка държеше статуята, а с другата дръпна някого в стаята.

— Не е учтиво така да ме посрещаш, chere.

Морая срещна уплашените очи на Сейбъл Душейн и после забеляза връвта около китките й. От страх тя го заобиколи и застана между него и Лора.

— Кой си ти? — попита Морая. Той бе огромен — най-страшният мъж, когото бе виждала в живота си. — Какво искащ?

Огледа нея, после и Лора.

— Не ми създавай проблеми, русокоске.

— Морая — обади се задавено Лора.

Морая пристъпи назад и я обви с ръце.

— Нямаш работа тук. Изчезвай!

— Кейн, моля те — обади се Сейбъл. — Още не е късно да се откажеш.

— Имам да уредя някои работи тук, chere — Проблесна сребристото острие на ножа, който измъкна от колана си.

Морая не откъсваше поглед от ножа, с който той отряза парче от кадифения шнур на завесата. Приближи се към тях. Тя избута Лора зад себе си и вдигна свити юмруци:

— Няма да ти позволя да я докоснеш.

— Не искам нея, а теб. — Опря острието на ножа до гърлото й.

Очите му бяха толкова черни, че не се виждаха зениците.

— Ще се боря с теб — прошепна тя.

— Така ли? — Погледна треперещите й устни. — Дай си ръцете.

Отново погледна острието и вдигна ръце. Ловко омота лентата около китките й и остави ножа. Остави част от лентата да виси.

— Да вървим.

— Родителите ми са богати. Ще ти платят, колкото искаш — каза Морая. — Щом ти трябвам само аз, пусни Сейбъл и Лора.

Той се спря и й се усмихна.

— Не ти липсва кураж, момиче. — Той дръпна лентата и я повлече към вратата. — Госпожо Леклер, хората ми са оградили къщата, така че не се опитвайте да бягате. Изабел — посочи с глава към тавана, — нагоре.

Кейн завърза двете по-млади жени заедно и ги заключи в една от спалните на втория етаж. Бе излъгал Лора, че хората му са там — те нямаха представа къде е, — но тя чакаше в библиотеката.

— Кой сте вие? — Макар че бе пребледняла като платно, тя се държеше спокойно и самоуверено, сякаш разговаряше с някой досаден амбулантен търговец. — Какво искате?

— Истината, госпожо. — Хвана я за ръката не много силно, защото изглеждаше изключително крехка. — Покажете ми къде съпругът ви държи документите си.

Тя го поведе по коридора към голям, красиво обзаведен кабинет.

— Може би, ако ми обясните точно какво търсите, ще мога да ви помогна.

Той я пусна.

— Банкови извлечения и лична кореспонденция.

Тя отиде до бюрото и отвори едно чекмедже.

— Марк държеше счетоводните документи в офиса си. — Извади голям плик. — Това са извлеченията от последните шест месеца.

Кейн заключи вратата на кабинета и подпря дръжката с един стол за по-сигурно.

— Отвори го.

Лора извади листовете и ги подреди на бюрото.

— Седни там. — Кейн изчака тя да се настани в един фотьойл до бюрото, после включи настолната лампа и седна в удобния кожен стол на Леклер.

Лицето му остана безизразно, но вътрешно бушуваше, защото пред очите му все още бе оплисканата с кръв каравана. Или Били е убил Сесилия, или тя него — или и двамата бяха мъртви. Имаше прекалено много кръв.

Може би съпругата знае още кой е замесен.

— Видяхте ли се със съпруга си в деня на убийството му?

Тя вдигна брадичка.

— Няма да обсъждам съпруга си с вас.

— Ще го обсъждаш и още как. — Той започна да преглежда документите. — Преди двайсет и девет години той плати десет хиляди долара на баща ми, за да опожари една къща. Предполагам, че е платил поне петдесет хиляди на Били, за да изгори лодките му и рибния цех. На кой друг е платил?

Тя изсумтя.

— И защо, за бога, съпругът ми ще пали собственото си имущество?

— За да обвини кейджунските рибари като мен и да приложи още закони върху ни. А може да са му трябвали парите от застраховката. Не разбирам — къде са документите от другите месеци?

— При счетоводителя ни. Той подготвя декларацията за данъците. — Тя се надигна от стола, когато той дръпна едно чекмедже и зарови в него. — Съжалявам, че сте разгневен, но това няма нищо да реши. Съпругът ми е мъртъв.

1 ... 88 89 90 91 92 93 94 95 96 ... 98
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)