Децата на Юда [bg]

Тилмън се почеса по брадата, но не каза нищо.

— Мили боже! — извика Ръш. — За какво говорим? Сериозно ли? Толър предрекъл края на света преди триста години и сега той настъпва?

— Не слушаш — изръмжа Тилмън. — Хедър не казва нищо подобно.

— Не — потвърди Кенеди. — Но пък Ръш не беше в склада с теб, Лио. И не е видял какво има в камиона ти.

После тя се обърна към Ръш и добави:

— Пожарът в Нънапълтън е предизвикан нарочно. Труповете, намерени от полицията в къщата, били на неверници, осквернили святото слово, докарани там, за да умрат. Изстрелването на ракетата също не е било случайно. Някой проникнал в израелската станция и убил четирима войници, преди да изстреля „Азраел“. Никоя от тези случки не е инцидент, Ръш. Подготвени са грижливо и внимателно.

Ръш изглеждаше по-скоро объркан, отколкото убеден.

— Но ако се случват из целия свят… и ги делят само няколко часа…

Той не довърши изречението. Кенеди се завъртя обратно към Тилмън.

— Кажи му какво намери — помоли тя.

Тилмън не проговори.

— Лио, той знае за Предвестниците. А момичето го залови като мой съучастник — можеш да се обзаложиш, че Елохим знаят всичко за него. Разкажи му за склада, или аз ще го направя.

Тилмън махна с ръка примирено, но минаха две-три секунди, преди да заговори.

— Очевидно има група, която струпва огромни количества оръжия и експлозиви — каза той, като изгледа Ръш сериозно. — Разпращат ги на много места. Открих това, което, надявам се, е главният им запас, но е сигурно, че и другаде съхраняват смъртоносните си резерви. Ако сме късметлии, може би малко съм ги забавил.

— Мили боже — изстена Ръш с пребледняло лице.

— Някой използва книгата на Толър като наръчник — обобщи Кенеди. — Всичко, предречено от него, се осъществява. Те полагат доста грижи да изгладят всички подробности и да се уверят, че бедите се случват в правилния ред. Редът, в който са изложени в книгата.

Внезапно тя се сети нещо. Може би се дължеше на мястото, където се намираше, или на случилото се, на видяното от нея последния път, когато беше тук. Отиде до прозореца и погледна навън. След секунда, когато двамата мъже се присъединиха към нея, им посочи камиона. Той носеше името на компанията, която притежаваше склада — „Скоростен превоз“. Първите букви бяха изписани с червено, а логото им бе две вертикални греди, подкрепящи една хоризонтална.

— Хе — изрече Кенеди. — Петата буква от арамейската азбука. А те използват буквите и като цифри, така че този знак тук е 5. Като в „Пета монархия“.

— Но защо? — учуди се Ръш. — Защо някой ще сбъдва пророчества три века по-късно? Няма никаква логика.