Децата на Юда [bg]

— На никого.

— Дори не и на любовницата си?

Момичето я гледаше с презрително недоверие. Кенеди отвърна на погледа му.

— Разбира се, че не и на Изи. Опитът ми показва, че всеки, който знае за вас, умира. Не бих причинила това на човек, когото обичам.

Диема се завъртя към Тилмън.

— Ами ти? — попита тя.

Той поклати глава отрицателно.

— На никого.

— Закълни се.

— Думата ми е камък, момиче.

— Думата ти е вода. Закълни се. Закълни се в нещо важно.

Тилмън се замисли за момент, после посочи навън.

— Спомена кръвта, която пролях тук. Кълна се в тази кръв. Никога не съм разказвал на никого за твоите хора или за Гинат Дания.

Лицето на Диема пребледня и изрази силни емоции. Тя се опита да проговори и Кенеди се напрегна, готова да се намеси, защото за миг й се стори, че момичето ще се хвърли върху Тилмън. Но то се овладя.

— Защо да ти вярвам, че кръвта е важна за теб? — попита Диема с дрезгав глас. — Проля я с лекота.

— Те бяха млади мъже — простичко отговори Тилмън. — Много млади. Наложи се да ги убия, защото някой беше напълнил главите им с отровни дивотии. Мразех се, че трябва да го направя. Но ако не ми вярваш, ще се закълна в нещо друго.

Диема махна с ръка небрежно.

— Няма значение — каза тя. — Кълна се в същата кръв, че никога няма да кажеш на никого другиго. Приеми го както искаш.

— Е, склонен съм да го приема като заплаха — мрачно отвърна Тилмън.

— За бога! — намеси се Ръш. — Аз бях прикован за стол със завързана уста и прикрепен към фалшива бомба. Може ли да изоставим тази тема и да пристъпим към основното?

— Съгласна съм — бързо каза Кенеди, като отдалечи и двамата от опасната зона. — Диема, срещата беше твоя идея. Какво искаш?

Момичето отиде до вратите на сеновала и донесе стола оттам. Остави го пред себе си, но не седна.

— Искам да споделяме информация — каза Диема. — А после да обсъдим стратегията си.

— Ще се наложи да бъда убеден — отвърна Тилмън. — Искам да съм сигурен, че предложението ти е добра идея.

Диема сякаш не го чу, а заговори на Кенеди:

— Това беше моя мисия, преди да стане ваша. Но не мога да ви накарам да ми се доверите или да сътрудничите с мен. Предлагам да обсъдим онова, което знаете. След като вече си прочела книгата на Толър, вероятно си наясно с много неща. Обади ми се, когато имаш нужда от мен. Ще ти разкажа това, което съм чула и научила, и ще отговоря на въпросите ти. Ще го направя, без да те моля да постъпиш по същия начин. Не мога да се сетя какво друго да предложа. Ще чакам в камиона.

— Който е пълен с… — започна Тилмън.

— В кабината. Ще ме виждате оттук. Помахайте ми и ще се върна.

Сега тя се завъртя към него и по лицето й се изписа омраза.

— Знаеш ли как са обвързани Елохим, Тилмън? Куутма, когото наричат Бранд, обясни ли ти го някога?