![Четвъртото измерение [Factoring Humanity - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/1/1/5/8/chetvrtoto-izmerenie-factoring-humanity-bg-download.jpg)
Четвъртото измерение [Factoring Humanity - bg]
- Автор: Сойер Роберт Джеймс
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща „Пан“
- ISBN: 954-657-261-6
- Переводчик: Николина Николова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Четвъртото измерение [Factoring Humanity - bg]». Краткое содержание книги:
«Четвъртото измерение» е най-завладяващия роман на Робърт Дж. Сойер, който му носи най-високата парична награда за научна фантастика — Premio UPC.
… и изведнъж нещо цъкна, и той беше там.
Значи това е, мислеше си той, като да имаш трето око.
Кайл се съсредоточи върху стената от безбройни шестоъгълници и те се свиха пред него, смалявайки се до размера на капачка на ключалка.
Беше дезориентиращо; гледната точка непрекъснато се сменяше. Почувства, че го заболява главата.
Той затвори очи, изчака конструкцията да се материализира отново около него, възстановявайки чувството си за ориентация, усещайки приятния полъх на въздуха, който се впомпваше отвън.
След няколко секунди отново отвори очи и протегна невидимата си ръка.
Докосна един шестоъгълник… и бе стъписан от вибрацията на образите.
Отне му няколко секунди, за да започне да се ориентира във всичко това.
Не беше неговият ум.
По-скоро изглеждаше, че е някой, който сънува — цялата картина беше разкривена, неясна и в черно и бяло.
Страхотно. Самият Кайл сънуваше в черно и бяло, но Хедър винаги беше твърдяла, че сънищата й са цветни.
Както и да е, по-късно щеше да има достатъчно време за общи проучвания.
Направи така, както го беше учила Хедър, представяйки си кристализирането и после възстановяването.
Опита отново. Друг шестоъгълник, друг ум, но не неговият. Шофьор на камион. Гледаше напред по магистралата, слушаше кънтри музика и си мислеше как ще се прибере вкъщи при децата си.
И отново. Мюсюлманин, очевидно по време на молитва.
И отново. Малко момиче, катерещо се по въже в училищния двор.
И отново. Отегчен фермер, някъде в Китай.
И отново. Друг спящ, сънуващ също в черно и бяло.
И отново. Трети спящ, но този изобщо не сънуваше, неговият или нейният ум беше изпразнен от образи.
И отново…
И отново…
И…
Ето.
Беше като психическо огледало, много объркващо — можеше да се види как гледа себе си. Мислите му отекваха безмълвно. За миг Кайл изпита страх да не би тази обратна връзка да претовари мозъка му. Но с усилие на волята откри, че може да се откъсне от настоящето и да започне да кръстосва из своето собствено минало.
Не му беше трудно да открие образи на Хедър и на Беки.
И на Мери.
Затова беше дошъл — да се докосне до ума на Мери, но… но…
Не. Не, по-късно щеше да има безброй възможности. Определено сега не му беше времето.
Но да осъществи своя първи продължителен контакт с един мъртъв човек…
Усети студена тръпка.
Сърцето му се сви.
Това беше Хедър в неговите мисли. Тя му бе обяснила Некеровата трансформация — как да преориентира перспективата си, прескачайки право в нейния шестоъгълник, независимо къде бе той.
Всичко щеше да е положено на длан пред него. Всичко, което беше неговата съпруга, всичко, което някога бе мислила.
Нейната перспектива. Нейната гледна точка.
Той се съсредоточи върху Хедър като разфокусира погледа си, опитвайки се да изведе нея на преден план, а той да се плъзне назад и… И…
Господи!
Господи!
Господи, боже мой!
Кайл беше твърде млад, за да е гледал «2001» в неговата първоначална театрална версия; за първи път го гледа на видео и в началото определено не беше впечатлен. Но през 1997-ма, когато беше на двадесет и седем години, в Галерията на изкуството на Онтарио имаше широкоекранна прожекция на възстановено копие.
Разликата беше от деня до нощта между филма, който познаваше и истинския — по-голям, по-богат, много по-сложен, с много повече цветове, абсолютно завладяващ.
Най-далечното пътуване.
Това приличаше на него. Онази Хедър, която познаваше, израстна, заобиколена от вибриращи цветове, каквито не беше виждал преди, от невероятни звуци. Основата под него трепереше.
Хедър, в цялата нейна великолепна сложност.
Целият й необятен интелект.
Всичките й невероятно живи емоции.
Момичето, в което се бе влюбил.
Жената, за която се беше оженил.
Усети, че отваря и затваря очите си достатъчно бавно, за да се появява и изчезва интериорът на конструкцията. И внезапно осъзна какво прави.
Премигваше от сълзите, които напираха в очите му.
Все едно стоеше зашеметен пред бляскаво произведение на изкуството.
Бяха женени от двадесет и две години. И мисълта колко малко знаеше за нея, колко много неща имаше още да открие, го удари с такава сила, че почти го остави без въздух.
Хедър му бе казала, че го обича и той го вярваше — вярваше го със сърцето и с душата си. И оценяваше факта, че нещо толкова сложно и заплетено като едно човешко същество, можеше да обикне някой друг.