Четвъртото измерение [Factoring Humanity - bg]

— Не, не си — каза Кайл. — Ти не си продължение на едно по-голямо същество.

— Аз съм прикачен към Интернет — обиди се Чийтах.

— Разбира се, че си — каза Кайл. — Разбира се.

Чийтах дълго не проговори.

— Какво е да си човек, д-р Грейвс?

Кайл отвори уста да отговори, но се отказа, решавайки да помисли малко повече по въпроса. Погледна първо към съпругата си, после към дъщеря си.

— Нещо прекрасно, Чийтах. — Той леко сви рамене. — Понякога е толкова прекрасно, че чак боли.

Чийтах размисли върху това.

— Да разбирам ли, че вие, професор Дейвис, сте имала абсолютен достъп до ума на доктор Грейвс?

— Точно така.

— И че вие, д-р Грейвс, сте на път да получите подобен достъп до ума на професор Дейвис?

— Така ми бе казано — отговори Кайл.

— И че вие, Беки, също сте влизала в света на психопространството?

— Ъх-хъ.

— В такъв случай, д-р Грейвс, може ли да кажа какво мисля?

Кайл учудено повдигна вежди. Беки също изглеждаше изненадана. Хедър остана с отворена уста. И тримата се спогледаха. След това Кайл сви рамене.

— Разбира се, защо не?

Чийтах мълча няколко минути, очевидно събирайки мислите си. Кайл стана и се облегна на стената; Хедър все още седеше с кръстосани крака на пода, а до нея се беше разположила Беки.

— Доктор Грейвс ми довери в какво си го обвинила, Ребека — каза Чийтах.

Кафявите очи на Беки се разшириха от учудване.

— Казал си на един компютър?

Кайл смутено се размърда.

— Имах нужда да говоря с някого.

— Аз… аз предполагам — запъна се Беки. — Странно.

Кайл пак сви рамене.

— Познавам д-р Грейвс по-добре от всеки друг — продължи Чийтах. — Все пак той ръководеше колектива, който ме създаде. Но аз зная — и винаги съм знаел — че не означавам нищо за него.

— Ти не си нищо за мен — прекъсна го Кайл.

— Много любезно от твоя страна — каза Чийтах, — но и двамата знаем, че това, което говоря, е истина. Ти искаше от мен да бъда човек, а аз те разочаровах. Това ме натъжава или по-точно, кара ме да подражавам на чувството на тъга. Аз посвещавах значително процесорно време да разсъждавам върху факта, че ти ме възприемаш само като един следващ експеримент. Дори когато беше наранен заради Ребека и тогава мислеше повече за нея, отколкото за мен. — Той замълча, нещо съвсем характерно за човек. — Но вярвам, че сега разбирам това. Има нещо повече в хората, нещо специално за биологическия живот, нещо, което аз подозирам, че дори при квантовите компютри, няма да може да се възпроизведе както трябва в изкуствения живот.

Беки, сега заинтригувана въпреки волята си, стана на крака.

— Говориш, сякаш вярваш в съществуването на душата — нежно рече Кайл.

— Не в смисъла, който влагате вие — каза Чийтах. — Но за мен от дълго време е очевидно, че биологическият живот е взаимосвързан; не мисля, че откриването на колективния ум ще бъде твърде голяма изненада за всеки, който е чел много. Земята е Гея. Тя спонтанно създава живота и го е подхранвала или му е съдействала от четири билиона години насам. Такива като мен винаги ще бъдат натрапници.