Говорителя на мъртвите
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Говорителя на мъртвите». Краткое содержание книги:
След ужасната битка Ендър Уигин изчезва и на негово място се появява Говорителя на мъртвите, чийто мощен глас разкрива истината за Войната с бъгерите. И ето че сега, много години по-късно, е открита втора извънземна раса. И отново поведението на извънземните е непонятно и плашещо… отново умират хора. Само Говорителя на мъртвите, който всъщност е Ендър Уигин Ксеноцида, ще има смелостта да разнищи загадката и да стигне докрай.
— Вие ги обичате — рече Ендър.
— Да — отвърна предизвикателно Уанда.
— Но ако ги оставите, ако изобщо ви нямаше тук, те не биха изчезнали, нали?
— Не — отвърна Миро.
— Аз ти казах, че ще е същият като комитета — рече Уанда.
Ендър не й обърна внимание:
— Какво ще им струва, ако си отидете?
— Това е като… — Миро търсеше думите, — като… все едно да се върнеш назад, на старата Земя преди Ксеноцида, преди междузвездните полети, и да кажеш на хората: „Можете да пътувате между звездите, можете да живеете на други светове.“ И да им покажеш хиляди малки чудеса. Светлина, която се запалва от ключ. Стомана. Дори прости неща — гърнета, които се пълнят с вода. Селско стопанство. Те те виждат, знаят какъв си, знаят, че могат да станат като теб, да правят всичко, което ти правиш. И какво ще рекат: „вземи си тези неща, не ни ги показвай, остави ни да живеем своя гаден, краткотраен, жесток живот, остави еволюцията да следва хода си“? Не, те ще кажат: „Дай ни, научи ни, помогни ни.“
— И ти отвръщаш „Не мога“ и сетне си отиваш.
— Прекалено късно е! — рече Миро. — Не разбираш ли? Те вече са видели чудесата! Вече са видели как долитаме тук. Видели са ни едри и силни, с магически оръдия на труда и с познания за неща, които дори не са сънували. Твърде късно е да се сбогуваме и да си тръгнем. Те знаят какво е възможно. И колкото по-дълго останем, толкова повече те ще се опитват да научат, а колкото повече научат, толкова повече ние ще се убеждаваме, че познанието им помага, а ако изпитваш някакво съчувствие, ако разбереш, че те са… че са…
— …хора…
— Рамани поне. Те са наши деца, разбираш ли това?
Ендър се усмихна:
— Кой човек измежду вас ще даде на сина си камък, ако му поиска хляб?
Уанда кимна.
— Точно така. Правилата на Конгреса ни повеляват да им дадем камъни. Макар и да разполагаме с толкова много хляб.
Ендър се изправи:
— Е, хайде да вървим.
Уанда не беше готова:
— Още не си обещал…
— Чели ли сте „Царицата на кошера“ и „Хегемона“?
— Аз съм ги чел — отвърна Миро.
— Можете ли да допуснете, че човек, който е избрал да се нарича Говорител на мъртвите, ще направи така, че да навреди на тези „малките“, на пекениносите?
Тревогата на Уанда видимо се стопи, но враждебността й не намаля:
— Ти си ловък, сеньор Андрю, Говорителю на мъртвите, и си много хитър. Напомняш му за Царицата на кошера, а на мен с половин уста пробутваш редове от Светото писание.
— Говоря с всекиго на езика, който разбира — рече Ендър. — Това не е ловкост. Това е яснота.
— Значи ще направиш онова, което пожелаеш.
— Стига да не навреди на прасенцата.
Уанда рече презрително:
— Според твоята преценка.
— Не мога да използвам друга преценка.
Той се извърна от нея, излезе изпод сянката на разтворените клони на дървото и пое към гората, която го очакваше на върха на хълма. Те го последваха, подтичваха, за да го догонят.
— Трябва да ти кажа — рече Миро, — че прасенцата питаха за теб. Те вярват, че си онзи същият Говорител, който е написал „Царицата на кошера“ и „Хегемона“.
— Чели ли са ги?
— Те дори доста добре са ги втъкали в религията си. Отнасят се към разпечатката, която им дадохме, като към свещена книга. И сега твърдят, че самата Царица на кошера говори с тях.
Ендър го погледна:
— И какво им казва? — попита.
— Че ти си истинският Говорител. И че Царицата на кошера е с теб. И че ще я доведеш да живее с тях, да ги научи на всичко за метала и… абе, все такива шантави неща. Най-лошото е, че хранят толкова непосилни надежди по теб.
Миро очевидно вярваше, че това бяха просто молби, ала Ендър знаеше, че Царицата на кошера разговаряше от пашкула си с някого.
— Как, казват, Царицата на кошера разговаря с тях?
Уанда бе минала сега от другата му страна.
— Не с тях, а само с Рутър. А Рутър говори с тях. Всичко това е част от тотемната им система. Ние винаги сме се опитвали да се съобразяваме с нея и да действаме така, сякаш й вярваме.
— Колко снизходително от ваша страна — рече Ендър.
— Това е стандартната антропологична практика — каза Миро.
— Вие сте толкова заети да се правите, че им вярвате, че не ви остава възможност да научите нещо от тях.
За малко те поизостанаха от него и на практика той навлезе сам в гората. Изтичаха да го догонят.
— Ние сме посветили живота си да ги изучаваме! — рече Миро.
Ендър спря: