Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg]

„Позволете ми да ви представя нашия старши готвач Пласидо Салат.“

Неговият специалитет „говеждо по Пласидо“ бе обект на завист за мнозина. Почти суров и сервиран с пикантен сос от подправки и горчица, който не скриваше текстурата на месото.

Одрейди намираше ястието за прекалено екзотично, макар никога да не бе изразявала гласно мнението си. Когато Салат й посвети цялото си внимание (след леко прекъсване за корекция на един сос), старшата майка каза:

— Пласидо, хапва ми се нещо специално.

Той разпозна на часа Увертюрата. Одрейди винаги заявяваше желанието си по този начин, поръчвайки „специалното си ястие“.

— Варени стриди, може би?

Танцът започва — помисли тя. И двамата добре знаеха какво иска височайшата посетителка.

— Чудесно! — прие Одрейди и продължи познатото изпълнение: — Но много внимателно, Пласидо, за да не се преварят стридите. В бульона да има малко от нашата целина на прах.

— Също и щипка червен пипер, нали?

— Винаги го харесвам. Да, внимавай също с мелинджа. Съвсем, съвсем мъничко.

— Разбира се, старша майко. — Той с ужас обърна очи при мисълта, че би могъл да прекали с мелинджа. — Подправката веднага убива вкуса.

— Пласидо, свари стридите в сок от миди. Бих предпочела ти лично да следиш за приготвянето, като леко ги разбъркваш до момента, когато започнат да се сбръчкват.

— И нито секунда повече, старша майко.

— Встрани притопли достатъчно маслено мляко. Но не го възвирай.

Той не скри учудването си, че може да бъде заподозрян в евентуално възвиране на млякото, предназначено за ястието от стриди.

— Малка бучка масълце в съда за сервиране — продължи Одрейди. — Залей я с приготвения вече бульон.

— Без шери ли?

— Ах, Пласидо, колко съм доволна, че пое лична отговорност за любимото ми блюдо! Забравих за шерито.

(Е, всички добре знаеха, че старшата майка никога не забравя за каквото и да е, но стъпката бе задължителна в танца.)

— Три унции шери в приготвяния бульон — каза той.

— Стопли го, за да излезе алкохолът.

— Разбира се! Но така, че да се запазят ароматите.

— Кубчета пържен хляб или от тънките солени бисквити?

— Кубчета, моля.

Седнала на маса в една от нишите, Одрейди изяде две порции варени стриди, спомняйки си как ги бе вкусвало някога Морското дете. Тати й даде да опита ястието още когато едва можеше да насочва лъжицата към устата си. Той сам го приготвяше по собствена рецепта. Одрейди я предаде на Салат.

Тя му направи комплимент за избора на виното.

— Особено ми харесва предпочитанието ти към шабли18 в добавка на моите стриди.

— Много сухо шабли с остър привкус, старша майко. От едно от най-добрите ни лозя. Превъзходно отнася стридената миризма.

Тамалани я откри в нишата. Винаги знаеха къде да намерят старшата майка, когато им трябваше!

— Готови сме.

Неудоволствие ли бе изписано по лицето й?

— Къде ще спрем довечера?